Still Life with Cherries 1943 Centre Pompidou, Paris (in deposit at the Musée d'Art moderne et contemporain de Saint Étienne Métropole) Photography: Centre Pompidou, MNAM-CCI, Dist. RMN-Grand Palais / Jacques Faujour AM 2732 P © Succession Pablo Picasso, VEGAP, Madrid 2018
Blog, Journal

Кухнята на Пикасо

Днес, 25 май 2018 г., Музеят Пикасо в Барселона отваря врати за дългоочакваната изложба „Кухнята на Пикасо“, която ще приема посетители до края на септември. Паралелна програма със събития ще залее града, включени са лекции, поетични чeтения, вечéри, ателиета за деца.

Ricard Opisso Interior of the Quatre Gats 1900 Charcoal, ink and pencil on paper 41.9 × 49.1 cm Arxiu Històric de la Ciutat de Barcelona AHCB18162 © Succession Pablo Picasso, VEGAP, Madrid 2018

Основната ос на изложбата е кухнята в най-широкия смисъл на думата. Това е тема, която неизменно присъства в творчеството на Пикасо, но за пръв път я виждаме подредена и обединена по този начин. Близо 200 са включените творби, които са събрани от различни музеи, институции и частни колекции от различни точки на света. Изложбата „Кухнята на Пикасо“ в музея в Барселона е подредена в 9 зали, които хронолично проследяват творческия и жизнен път на Пикасо през призмата на кухнята в неговото творчество. Continue Reading

Blog, Pop up gallery

Пътуваща галерия с изкуство за деца от Испания

 

Изкуство от музеите, галериите, домовете и улиците на Испания идва в София!

Специална селекция

Жоан Миро, Жоан Броса, Хавиер Марискал, Галерия Плом, Контемпоранеа.

Скоро…

Próximamente…

Coming soon…

 

За допълнителна информация: meglenamisheva@gmail.com

 

 

Blog, Journal

Ден на книгата и Сан Жорди

23 април е много специален ден в Барселона и Каталуния. Празник, на който почти всички носят книга и червена роза. Роза, защото така местните почитат легендата за Сан Жорди – благороден рицар, който спасил любимата принцеса точно в момента, в който щяла да бъде принесена в жертва на злия дракон от Монблан (Тарагона). На бял кон и с безпощаден меч, смелият мъж убил дракона, а от локвата с кръв на чудовището пораснал храст с невероятно красиви червени рози. Сан Жорди взел една от тях и я подарил на любимата си.

Легендата е увековечена от самия Гауди, който я вплита в част от архитектурните елементи на Каса Батийо (Casa Batllo).

Драконът оживява на покрива на сградата като цветните керамични плочи пресъздават люспестия му гръб, а кулата с четиривръх кръст е триумфалният меч на Сан Жорди. Както във всяка легенда за любов, така и тук ролята на принцесата е важна и главна, затова Гауди ѝ посвещава кокетното балконче на последния етаж – същото, от което хиляди туристи си правят снимки за спомен. Няма как този ден да не е празничен за Каса Батийо, ето защо къщата го посреща всяка година, облечена в рози. На 23 април местните отбелязват и по-младия празник – Световния ден на книгата, обявен като такъв от Юнеско през 1995 година. В Каталуния хората не просто обичат литературата и изкуството, те са част от живота им, затова освен любовта между хората, те празнуват днес и любовта към културата.

Текстът е написан за АртАкция

Blog, Лица

Симона: свободен избор „Барселона“

Как ли щеше да изглежда моята Барселона без Симона? Симона, която преди година отваря Google maps и решава – отивам да живея там. Симона, която винаги е готова да опита нещо ново – The Green Spot, който съм изнамерила в Инстаграм и се наложи като любимото ни място за обяд; концерт на Фермин Мугуруса във фестивала Грек, който избрахме на случаен принцип, но се оказа страшен купон или пък изложбата на визуалния поет Жоан Броса, който е в MACBA до края на февруари и трябва да отидем, ама много скоро, защото е уникален!

Споделям един наш следобед в Барселона и малко повече за Симона от самата нея. Continue Reading

Blog, Journal

Коледни традиции в Каталония

Kаталонците са ми особено симпатични със свободните взаимоотношения, които поддържат с телесната долница и нейните производни. Тукашният главен герой по Коледа е така наречения Tió de Nadal – засмяно дървено пънче, което децата хранят преди Коледа, а на връх Рождество го бият с пръчка, за да ака лакомства и други подаръци. Continue Reading

Blog, Journal

Портокалова Коледа

За втората ни Коледа в Барселона украсата на елхата вкъщи е от сушени портокали и мандарини. За да сме в тон с обстановката и за да опазим стъклените играчки за по-кротки времена / по-пораснали деца.

Тъй като не открих готови сушени портокали наоколо, ги изобретихме вкъщи. Continue Reading

Деца

Есенна приказка от Испания: Продавачката на кестени

Приказката La Castanyera (Продавачката на кестени) е много популярна в  Каталуния и в Северна Испания като цяло, и се свързва с празника Castanyada – вечерта на Вси светии, когато децата похапват печени кестени и бадемови сладки с кедрови ядки – panellets . Произходът на тази традиция се крие в старите времена, когато носели въпросните лакомства за мъртвите в гробищата в нощта на Вси Светии. Така La Castanyada по един много естествен начин съжителства с  Хелоуин в Каталуния, като много от децата, освен със страшни маски, избират да се преобразят и като Старата продавачка на кестени*.

Живяла някога една стара жена в малка къщурка накрая на гората. Тя била Продавачката на кестени. Всяка сутрин ставала рано, обличала една и съща пола, която стигала чак до земята, зявръзвала кърпа на глава и взимала кошница в ръка. Така отивала на площада в града, където имала малка сергия, точно до училището на децата. На есен, щом листата на дърветата започнели да падат, а ветровете да стават студени, тя се качвала нагоре в гората и събирала от земята всички кестени. Continue Reading

Blog, Journal

Музиката на Андите

Като  си в Испания, си по-близо и до Латинска Америка.

Тази сутрин по иначе класическото радио RNE Radio Clásica ме изненадаха с по-различна музика – група от Боливия, която за секунди от Средиземноморието ме изстреля някъде из височините на Андите. Continue Reading

Испания

(Извън)градски потайности: на 20 км от Барселона

Пристигнахме малко преди полунощ. Тежката желязна порта на улицата, задействана автоматично, се отвори пред нас и така ни подкани да минем по дълга чакълена алея. Високите кипариси, посадени вместо ограда, скриха от нас градината в тъмнината, но вече бяхме разбрали, че сме попаднали на уникално място.  Като слязохме от колата, усетихме силен аромат на портокалов цвят. Оказа се, че до паркинга има няколко мандаринови дръвчета. Влязохме в сградата на Can Casadella. Беше тъмна, пуста, даже малко призрачна. Чак там видахме домакинята. Посрещна ни и ни даде ключа за стаята – разбрахме, че ще отворим врата поне на 100 години. Побързахме да си легнем, защото бяхме много уморени, но с пълното съзнание, че на сутринта ще има какво да видим. Правилно бяхме предусетили.

1-dsc_7684

Continue Reading