Journal

ТъмноСИВОпочтиЧЕРНО или за тъмните нюанси в любовта (възраст 18+)

По повод светивалентинската премиера на филма ”50 нюанса сиво“ и  всичко изписано от любителите и критиците на книгата и филма се замислих за тъмната страна на любовта.  За мен обаче не господин Грей е истинският събирателен образ на сивите й нюанси, той направо си е миловидно момче. Символ на тъмните краски в любовта, чак до наситено черно, е маркиз дьо Сад –  перверзният и провокативен френски аристократ, от чието фамилно име се ражда терминът „садизъм“.  „Единственият път към сърцето на една жена минава през мъченията“ – казва той и завинаги преобръща  представите на обществото за любов, отношения, религия, философия, литература и изкуство.  Сад е арогантен и странно привлекателен. Животът му е низ от авантюри и опасни игри с властта и църквата.  Творчеството му за съжаление оцелява частично.

SadeНай-големият удар над него нанася не друг, а собственият му син като изгаря архива на автора. Порнографско-философските произведения на маркиз дьо Сад получават статут на литературни такива поколения след написването им. Това всъщност оправдава предвижданията на самия маркиз. Приживе е забраняван, обожаван, преследван, хулен, обичан, мразен, но четен. Чете се и до днес.  Дали текстовете му са литература или философия е подробност, досегът до тях е разтърсващо преживяване, а цялостното значение на маркиз дьо Сад в световната културна сцена никой не може да оспори. Той завинаги опустошава границите в интимността и в отношенията между хората.

Първият ми сблъсък с автора беше чрез книгата му „Жюстин или неволите на добродетелта“. Бях на 18 години, когато ми попадна някакво нейно старо издание, поне пета ръка. Любопитно четиво, което се оказа доста шокиращо за неподготвената, макар и оперена тийнейджърка в мое лице.

След години маркиз дьо Сад отново ми напомни за себе си в превъплъщението на Джефри Ръш във филма на Филип Кауфман „Quills“.  Екранни партньори на Ръш там са Кейт Уинслет и Хоакин Финикс. Холивуд няма как да пропусне атрактивното житие на легендарния маркиз, но не може да си позволи представянето на истинския му образ.  Филмът в такъв случай нямаше да може да се пусне по кината.

Последната ми среща с изкусителния Сад беше съвсем неочаквана и изненадваща. Случи се в иначе невинния музей д‘Орсе в Париж.  Попаднах случайно в тъмната зала за временни експозиции. Оказах сеSade, catalogue на невероятната изложбата SADE, Ataquer le Soleil на куратора Ани ле Брюн, дългогодишен изследовател на Сад. Изложба, която повежда из дебрите на творчеството и живота на маркиза. Представя негови собствени ръкописи и свитъци. Показва оригинални бележки на маркиза върху издания на негови съвременници, както и размисли относно творчество на автори като Петрарка например. Любопитен факт е, че прапрапрабаба на маркиза е нежната муза на Петрарка – Лаура.  Освен това изложбата е и огромен лабиринт от образи, с препратки към темите, които са вълнували автора и които са преминали в световното изкуство.  Виждаме жестокостта в любовта, крайностите, отклоненията, чудовищното и перверзното в обществото, видяно и претворено от Гоя, Роден, Пикасо и др. Една от най-впечатляващите изложби, на които съм попадала. Идеята е, че маркиз дьо Сад е революционер, не защото е измислил, а защото е извадил на показ садизма и жестокостта в обществото. Те са съществували много преди него,  ще ги има и много след него.
Sade, catalogueDSC_0088


 

П.С. Споделям специална извадка от каталога на изложбата SADE, Ataquer le Soleil. Малкото образи, които могат да бъдат публикувани в интернет пространството. За останалите надпис 18 + не стига.

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply