Испания

Страната на баските

Чувствам се много уютно, когато хората около мен говорят на неразбираем език. Непознатото буди любопитството ми и започвам да търся отговори на хилядите въпроси, които се отключват в мен. Ето защо от цяла Испания особено много ме привлича Баската автономна област.  На първо място Страната на баските ми носи усещане за екзотика заради това, че от тамошния език не разбирам абсолютно нищо. Проблемът в случая не е в мен. Баският не е индоевропейски език (другите филологически подробности ще ги спестя) и е прелюбопитно как се е появил в Европа, защо е избрал точно ъгълчето земя на Бискайския залив и как е оцелял до наши дни. Хипотезите за произхода на този изолиран език се губят в догатки и си остават само необосновани теории.

Другата причина  за любовта ми към Страната на баските се крие в кухнята.  Тя е сред най-прославените в Европа и не случайно – фантастична е! На какво се дължи това? – На използването на пресни, сезонни и местни продукти; на уважението и следването на традиционните рецепти, без да се загърбват новите тенденции в кулинарията; на пестеливото използване на подправките и билките. Големият коз са невероятните морски дарове от Атлантическия океан, които пристигат ежедневно и целогодишно. Френското влияние пък придава традиционния си финес и изисканост. Резултатът от смесицата на всичко това е кухня, която харесва и на най-претенциозните, без обаче  да остане чужда и за масите.

И така, привлечена от всичко това, преди години се озовах в Страната на баските с група приятели. Първоначалната ни цел беше Сан Себастиан, но толкова ни хареса, че решихме да останем и да пообиколим повече от предвиденото. Влезнахме навътре в страната до малкото селце Астигарага,  където си причинихме едно от най-великите  преяждания на всички времена. Изкушихме се да опознаем  и любимата Памплона на Хемингуей  (там се развива действието на романът му „Слънце изгрява или Фиеста“). След това, следвайки океанското крайбрежие, се качихме и във френската част, чак до елегантия Биариц. Попаднахме случайно на местния празник в Байон, вечерта след пускане на бикове из улиците на града. Така се озовахме, нагиздени с най-шарените ни дрешки, сред стотици, даже хиляди хора, облечени в червено и бяло. Неловко се почувствахме, но странното питие, което всички поръчваха, бързо ни успокои и развесели, като ни помогна накрая и ние да се слеем с тълпата.

Много хубави спомени пазя от Страната на баските.  Ще опитам да споделя усещането, което ми дава това място, най-вече испанската му част,  в няколко следващи публикации.  Предвидила съм разходка в Сан Себастиан, няколко рецепти и кратко интервю с писателя Бернардо Ачага.  Ами… както се казва – soon on the blog!

Сен Жан де Люс I Биариц I Сан Себастиан

Сен Жан де Люс I Биариц I Сан Себастиан

Тъй като снимковият ми архив се оказа оскъден, предлагам допълнително вдъхновение от моя Pinterest / Travel board

Follow Meglena’s board travel on Pinterest.

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply