Отново среща с Асен, този път той е в Буенос Айрес. Директно от улиците на града, който той толкова обича и с IPhone в ръка, Асен споделя един ден и половина от престоя си там. Следвам го по петите и му благодаря за това свежо включване.
След дълго излежаване, най-накрая вървя по улиците на града. Първа задължителна снимка – с Обелиска – най-фалическият символ на града.
Друг символ на града – Каса Росада, „Розовия дом“, от където Евита* държи прословутата реч пред своите „дескамисадос“**. Години по-късно и Мадона*** държа реч от същия балкон.
Вървя из улиците на града.
Пристигаме в известното Кафе „Тортони“, което се намира до Националната Танго Академия – една от институциите на аржентинската столица, която датира от средата на 19 в. Сега е туристическа атракция, поради което има дълга опашка, за да се влезе и ще се наложи да потърся друго място, където да си хапна няколко сладки тестени полумесеца.
Сядам в Кафенето на Операта с едно кафе и два сладки полумесеца.
Не много бърза спирка в Ел Атенео****, на ъгъла на „Санта Фе“ и „Каляо“. Това е любимата ми книжарница. Буенос Айрес е град на книжарници. Навсякъде са и вътре винаги има хора, които четат и купуват книги.
След кратка почивка отивам на една музикална пиеса. В случая това е един от любимите ми американски мюзикъли, който сега се поставя на сцената на Буенос Айрес.***** 
Мюзикълът се базира на едноименна театрална творба от началото на осемдесетте години на миналия век, която прави заемки от детските приказки на Братя Грим. Преди няколко години беше адаптиран и за кино от Disney. Това, което повечето хора не знаят е че театралната творба е замислена като алегория за пристигането на спин-а в САЩ – на обикновените хора им се случват ужасни неща, така става и във втората част на мюзикъла. Никой не разбира защо се случва това, но всички търсят някого, на когото да хвърлят вината.
Мюзикълът беше невероятен! Сега умирам от глад.
Денят приключва с вечеря с писателя Едуардо Муслип, който миналата седмица представи новата си книга „Самолет“.
Още снимки от улиците на града…
Последните са от един фестивал за литература, който се състоя в културния център La Abadía, това е културен център и в същото време е действащо бенедиктинско абатсво. Странна работа, нали?
*Евита e Ева Перон
**в превод: „хора, които нямат риза на гърба си“, а иначе се имат предвид гражданите на Аржентина, представители на работническата класа и последователи на Хуан Перон и перонизма.
***Има се предвид Мадона в ролята на Евита в едноименната екранизация на реж. Алън Паркър- „Евита“
*****Ел Атенео се помещава в сградата на бившия театър от 20 в. Grand Splendit
****На български „Вдън горите“ реж. Роб Маршъл, оригиналното заглавие е Into the woods
Оригиналният текст на Асен е на испански език. Ето го ►тук. Преводът – мой.
10Х
©Всички права запазени.
No Comments