Blog, Journal

Присъствието на отсъстващото

Имам си една любима история от „кухнята“  на Институт Сервантес. В един от центровете по света щели да представят съвременното изкуство на Испания в лицето на една инсталация от пясък. Авторът специално дошъл, цял следобед редил произведението си, за да е готово за откриването на следващия ден. След него минали и от фирмата за почистване на Института, постарали се залата да е в идеално състояние за събитието. И измели инсталацията.

***

Сетих се за тази история покрай едно от многото изключителни събития, които София предлага този есенен сезон, а именно изложбата на Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014.

След видяното в СГХГ, се замислих:

За това как според  думи на Жан-Клод произведенията, които създават в тандем с Кристо,  често  напомняли „присъствието на отсъстващото“.

За това как след загубата на Жан-Клод въпросът за присъствието се оказва за Кристо особено актуален.

За това как отсъствието на Кристо пък осмисли по много специален начин изложбата му в София.

А аз си признавам, че до момента Жан-Клод не присъстваше в съзнанието ми като част от  твореца „Кристо“.  Ето този чудесен текст на Меган О’Рурк със заглавие Кристо без Жан-Клод“ я постави наравно с него и допълни посланието на видяното в залата.DSC_6346 DSC_6347 DSC_6348 DSC_6353 DSC_6354 DSC_6358 DSC_6365 DSC_6369 DSC_6372 DSC_6351DSC_6374

Хубава изложба. Много чиста, светла, мащабна и световна. И замисляща.

10Х

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply