Имам си една любима история от „кухнята“ на Институт Сервантес. В един от центровете по света щели да представят съвременното изкуство на Испания в лицето на една инсталация от пясък. Авторът специално дошъл, цял следобед редил произведението си, за да е готово за откриването на следващия ден. След него минали и от фирмата за почистване на Института, постарали се залата да е в идеално състояние за събитието. И измели инсталацията.
***
Сетих се за тази история покрай едно от многото изключителни събития, които София предлага този есенен сезон, а именно изложбата на Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014.
След видяното в СГХГ, се замислих:
За това как според думи на Жан-Клод произведенията, които създават в тандем с Кристо, често напомняли „присъствието на отсъстващото“.
За това как след загубата на Жан-Клод въпросът за присъствието се оказва за Кристо особено актуален.
За това как отсъствието на Кристо пък осмисли по много специален начин изложбата му в София.
А аз си признавам, че до момента Жан-Клод не присъстваше в съзнанието ми като част от твореца „Кристо“. Ето този чудесен текст на Меган О’Рурк със заглавие „Кристо без Жан-Клод“ я постави наравно с него и допълни посланието на видяното в залата.
Хубава изложба. Много чиста, светла, мащабна и световна. И замисляща.
10Х
No Comments