Лица

Николас: разговор на йерба мате

С Николас се запознах преди около година. Работихме заедно съвсем, съвсем за кратко. Точно колкото ми беше необходимо да разбера, че той всъщност не е от Испания, а от Аржентина, че има специално отношение към четенето и писането, както и че чаят мате много му липсва в София. Поканих го в този блог още преди той да съществува, а Николас ми гласува пълно доверие и се отзова без дори да знае къде точно ще попадне. Успяхме да осъществим „разговора  на  yerba mate“ след  сто отлагания и издирване на възможно най-автентичните кратунки и сламки. В крайна сметка успяхме малко преди той да замине да живее в Брюксел. Мисля си обаче, че пак ще го видя тук, защото за цялото това време усетих, че на Нико в София много му хареса.

6

Ти си от Аржентина, но от кой град си точно? Разкажи ми повече за детството ти, къде израсна, на какви игри играеше като малък?

Аз съм от Буенос Айрес,  по-точно от Лос Кардалес – част от предградията на столицата. Това е един много зелен и много спокоен район. От 13-годишен живея в Испания. Завръщането ми в Буенос Айрес беше като завръщане на място, което хем познавам, хем изпитвам огромна нужда да изследвам в дълбочина. Буенос Айрес е град със собствен пулс, град, който никога не спира и който продължава  да е жив, въпреки всичките си икономически и политически сътресения. Спомням си детството ми като щастлив период с много пътувания и различни случки. Много от тях неизбежно са концентрирани в училище, тъй като там прекарвах по-голямата част от времето си през седмицата.2

Твоето детство

  • ухае на….трева, мокра, суха, прясно окосена.
  • има вкус на…гозбите на баба ми
  • на цвят е… зелено, зеленото на Буенос Айрес9

Би ли сподели за някое силно преживяне от младежките си години.

Като и при предишния въпрос, смятам, че едно от нещата, които ми се отразиха най-силно в много отношения е това, че емигрирах. Да напусна Аржентина и семейството ни да започне наново живота си в Испания. Макар да съм имал както щастливи, така и други не чак толкова щастливи моменти, най-силно ми повлия това, че осъзнах колко голям късметлия си да имаш паспорт и да можеш си купиш самолетен билет например; да можеш да напуснеш страната си. Много са факторите, които могат да повлияят на човек в добра или лоша посока, но си късметлия, ако можеш сам да определяш бъдещето си. За съжаление има хора, които нямат този шанс и това е нещо, което виждаме в пресата ежедневно.3

Какво най-много ти липсва от твоята страна?

Както вече споменах, от 13-годишен не живея в Буенос Айрес и всеки път като съм в града си мисля колко хубаво щеше да е, ако можех да го опозная в различни етапи на живота си. Случва се и просто да вървя по онези огромни булеварди и да си представям какъв би бил живота ми там. Без съмнение най-много ми липсват моменти от семейното ни ежедневие, обедите при баба например, най-вече нейният мармалад от кумкуат – плод, който произхожда от Китай, прилича на портокал, но е по-дребен и е с много специфичен вкус.5

Кое те гара да се чувстваш горд, че си аржентинец?

Мисля, че това е страна, която в определени моменти е имала много, в други не е имала нищо, но винаги е съумявала да съхрани таланта в много области – изкуство, музика, литература, театър, архитектура, кино, спорт, научни изследвания. Много хора казват, че това е въпрос на отношение и вероятно са прави.

Сподели ми някоя легенда или предание от твоя край.

Легенда или истинска история, за която винаги се сещам е за една от най-красивите сгради на Буенос Айрес  – сградата Кавана / Kavanagh. Построена е през трийсетте години на миналия век и е една от най-високите в цяла Латинска Америка.

Всичко започва с връзката между Корина Кáвана и един от синовете на семейство Анчорена. Кавана били заможно семейство,  обаче не принадлежали към „елита“ на Аржентина, Анчорена пък били част от „креолския“ елит – потомците на испанците с други думи. Та семейство Анчорена не били съгласни с тази връзка.

Те живели в дворец в квартал Ретиро. Дворецът им се издигал пред църквата Santísimo Sacramento, която била построена по тяхна молба, за да послужи като семейна гробница. Един важен детайл – Дворецът на Анчорена и Църквата били разделени от един широк парцел, поради което семейството се радвало на чудесна панорама от двореца си.

Корина я заболяло от факта, че не позволили връзката й и решила да отмъсти като построи сграда на въпросния парцел. Казват, че единственото, за което помолила архитектите е новата сграда да закрива църквата на Анчорена. Построили я само за 10 месеца, докато Анчорена били на пътуване в Европа.

В действителност, след издигането на сградата, единственият начин в момента да видиш църквата е като застанеш на улица, която се казва „Корина Кавана“. Това било отмъщението на  Кавана, казват.

За хората, или поне за мен,  Аржентина е синоним на литературата, театъра и тангото, разбира се. Съгласен ли си с това клише? Ти с кое изкуство се припознаваш?

Напълно съм съгласен. Това е нещото, което ни определя и което успяваме да съхраним. Имаме много творци, които постигат много, а разполагат с малко, и не е никак трудно да видиш чудесната им работа,  докато опознаваш Буенос Айрес.

Ти с кое изкуство се припознаваш?

Припознавам себе си най-вече в творчеството на нашите писатели, прекрасните и толкова различни Биой Касерес, Ернесто Сабато, Хулио Кортасар, Борхес, Алехандра Пазарник, и много други.

5 имена, които според теб са отправна точка за опознаването на културата на Аржентина.

Астор Пиацола. Композитор и бандонеонист. Неговата „съвременна музика на Буенос Айрес“ е мой спътник през всичките тези години, по-специално албумите му „El Tanto“ (някои от текстовете в албума са на Хорхе Луис Борхес) и известният на всички „Буенос Айрес. Гравитация нула“

Борхес. Един писател от световна величина. Стиховете му от „Fervor de Buenos Aires“ са свързани с хората, с улиците на града и всичко това, което ги характеризира.

Мерседес Соса. Активист и представител на аржентинския фолклор и на популярната музика на Латинска Америка. Преследвана е от аржентинската диктатура заради политическите си идеи, поради което е живяла в изгнание в Европа.

Хулио Кортасар. Аржентински писател, въпреки че родом е от Белгия. Романите му са вълшебни.

Карлос Гардел. Безспорен „посланик“ на тангото, което винаги е било и ще бъде музиката на Аржентина.

Ако някой има на разположение само няколко часа в Буенос Айрес, какво би го посъветвал да направи, за да почувства  истинския дух на града?

Буенос Айрес е огромен град. Ако трябва да препоръчам едно единствено нещо, което да се направи в рамките на няколко часа, то е разходката в един от най-хубавите и бохемски квартали на града – Сан Телмо. Той е сред най-старите и заможни квартали на Буенос Айрес,  там са се заселвали първите емигранти и по-късно утвърдените интелектуалци. Мисля, че разходката по улиците на Сан Телмо, опознаването на архитектурата и артистичните студия там, са един от най-добрите начини да се придобие реална представа за аржентинската култура.

Любимо ястие/продукт?

Основен продукт в аржентинската кухня е месото. Аржентина освен това предлага много богато кулинарно разнообразие, тъй като страната е голяма като територия и съчетава различни географски особености. Ако трябва да избера едно нещо, сред многото, бих се спрял на емпанадас с месо – можеш да ги срещнеш в много вариации, в зависимост от района на Аржентина, в който се намираш.

Какво те доведе в България?

Пристигнах в България през август 2014, за да направя практика в един център за проучвания в София. Първоначално мислех да остана само 2 месеца, но по различни причини се задържах близо година.

Защо реши да останеш все пак?

Както казах, дойдох в България за една практика в престижен изследователски център, след това се отвори възможност да направя подобна практика и в Посолството на Испания в София. Исках да изживея и почувствам всички сезони в града.

Как си представяш живота си след 5 години?

Това че живях в България и пътувах из Югоизточна Европа тази година ми помогна да опозная този чуден регион. Истината е, че не зная какво ще правя след 5 години, но не би ме учудило, ако отново се озова някъде тук.4 8 7 1010 X

Оригиналът на това интервю е на испански език. Можеш да го видиш тук.

© Всички права запазени. Меглена Мишева.

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply