Blog, Още от мен

Ах, този Кан!

След един неуспешен опит, миналата година успях да организирам всичко по сбъдването на една моя мечта – да отида на кинофестивала в Кан! Бих повторила преживяването с голямо  удоволствие, но няма да е тази година.  Официалното му откриване снощи обаче ме накара да изровя малко миналогодишна преса и да потъна в гламурни спомени.

Какво се случва в Кан? Трудно е да се обясни. Кан не е просто кинофестивал, това е точка на пресичане на кино и модна индустрия, това е събитие, в което се преплитат много и различни интереси, категорично е в списъка с дестинации на световния хайлайф. Фестивалът е една невероятна шумотевица, която в този момент от годината залива не само малкия крайбрежен град, но и цялата Ривиера, като й дава живот и я покрива със слава. Да не забравяме, че закриването на фестивала традиционно съвпада със състезанието на Формула 1 в Монте Карло. Е, по-светско от това трудно може да се намери.

Какво е Кан за мен?  

Кан – това са папараци още от летището.

Кан – това са стотици хора с фотоапарати в ръце, които дебнат, за да щракнят някоя звезда. Ей така, защото там да издебнеш някой известен е събитие, а общият адреналин кара и най-равнодушните към това странно удоволствие да държат телефоните си в режим  на заснемане.

Кан е страстна любов към киното – там това означава да се биеш с лакти за по-близка позиция до червения килим, да се молиш на непознати, за да ти отстъпят пропуска си, а дори да притежаваш такъв – да чакаш с часове на опашка, за да гледаш някой филм.

В Кан акредитираните са част от сложна йерархия на пропуски.  Цветове определят пропуска до различни зони във фестивалния комплекс, прожекции, прес-конференции, партита и т.н.

Кан е задръстване от черни лимузини по крайбрежния булевард Croisette.  Зад затъмнените стъкла търпеливо се возят киновеличията и официалните гости, които ще имат честта да минат по червения килим.

Кан е невероятен купон! Минаването по червения килим преди официалните представяния на филмите е страхотно парти със силна музика, което зарежда с невероятен адреналин всички, които са наблизо – публика, папараци, журналисти, организатори, звезди.

Кан е много стил и блясък, не само на червения килим. Партита се стелят по цялата Ривиера – модни къщи представят колекциите си за сезона, кино-елитът организира изискани вечери, продуцентски компании и телевизионни канали наемат яхти и дават приеми, тайни и явни коктейли чакат гости от шоу-бизнеса.

Стотици медии от цял свят обсъждат прически, грим, рокли, бижута. Интересни са не само вида на звездите, но и хотелите, в които спят, ресторантите, в които се хранят, магазините, в които пазаруват.

В Кан 90% от вечерящите по бистрата и ресторантчетата са с папийонки и вечерни рокли.

Кан са захвърлени сандали по яхтеното пристанище.  В крайна сметка на партитата по яхтите явно е по-удобно да си бос.

Кан е най-големият екран в света! Не съм проверявала дали действително е така, но за мен това е факт. Душата ми щеше да изскочи, за да хвана една конкретна прожекция, събитие, което буквално сънувах месеци преди да отида там. Никога не бях тичала толкова, за да гледам филм, всъщност за нищо не съм тичала така. Закъснях още със събуждането и се наложи да тичам първо до гарата в Ница  (да намериш място за нощувка в самия град по време на фестивала е почти невъзможно). Олé, хванах точния влак до Кан и то навреме (изненадващо, но плетеницата от линии, разписания и непреклонният френски по гарите на Ривиерата не са никак user friendly). После тичах бясно и в самия Кан, за да стигна навреме за прожекцията (закъснели категорично не се допускат). Вече във фестивалния комплекс, набързо се ориентирах в коя от многото зали е моята прожекция. Тичешком си съблякох сакото и отворих чантата, за да мина в последната секунда контрола пред залата (строг, почти като на летищата). Бях вътре(макар и с акредитация,  да гледаш филм там си е цяло чудо, както споменах опашките се вият с часове и често желаещите не успяват да влязат на прожекциите). Та така най-накрая в Кан, вътре в залата (!), на прожекцията, която исках(!), потънах в удобното канапе и се разтопих от щастие пред огромния екран. Пулсът ми не се успокои поне половин час. Защото така става, когато мечтите се сбъдват и да не забравяме, че фестивалът в Кан е всичко, което е, защото предлага хубаво и качествено кино.  А за присъстващите  можем да добавим и необяснимото, неземно удоволствие от това да си сред първите, които гледат филми, които в следващата година ще обикалят света и ще обират статуетки.


Тази година ще чакам с нетърпение  Кан да дойде в София с тези филми:

1/  Irrational Man /Неразумният мъж/, реж. Уди Алън

2/ Sicario, реж. Денис Вилньов, с любимата ми Марион Котияр

3/ Sea of Trees /Море от дървета/,реж. Гус ван Сант, с Матю Макконахи

4/Carol /Карол/, с Кейт Бланшет

5/ Youth /Младост/, реж. Паоло Сорентино

6/ A Tale of Love and Darkness /История за любов и светлина/, реж. Натали Портман, по романа на Амос Оз

Previous Post Next Post

You Might Also Like

1 Comment

  • Reply Стаси Кара в София*Кан*Барселона – CULTURADAS юли 7, 2016 at 10:12 am

    […] но от всичките ни срещи бляскаво се откроява тази на кино-фестивала в Кан.  От цялото приключение, което се оказа това събитие и […]

  • Leave a Reply