За да се самопредизвикам да докарам максимален брой от идеите си до край, реших да споделя с какво съм замислила да се забавлявам ˃научавам ˃споделям тук тази есен/зима:
Още утре ще се включи един българин от Буенос Айрес – ще направи разходка из града, ще пие кафе, ще отиде на театър и ще сподели снимки. След това пък ще се срещна с един аржентинец в София. С него ще пием мате – това е аржентински чай, и понеже съм сигурна, че от това определение на Николас ще му стане лошо, ще спра до тук и ще го оставя той самият да каже какво точно е мате и защо е толкова важно за аржентинците.
По-нататък една „майка от Испания“, доста интегрирана в България, ще сподели кое в страната ни й се струва странно, кое – хубаво и кое не толкова. Това познанството ми даде една любопитна различна перспектива, помогна ми да разбера как чужденците виждат България и как възприемат неща от ежедневието ни, за които ние дори не се замисляме. Както знаем, да се погледнеш отстрани е безценно и може да е много, много забавно.
Надявам се тя да ми даде смелост най-накрая да открия темата „Барселона“ в блога. От самото начало се каня, но се оказа адски сложно да събереш всичко, което имаш в главата си и да го сложиш в уеб пространството. В такива случаи колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно е. С Барселона обаче имам дълга връзка – мечтала съм си за нея, намразвала съм я, обичала съм я, та в крайна сметка се притеснявам да не би да я ощетя като се опитам да я опиша. Но крайно време е поне да опитам, пък да видим какво ще излезе.
Ще продължа и със срещите с мои приятели, които дължа на Испанската. От тук ще изскочат любопитни подробности около Колумбия, Чили и други разни интересни нещица.
+ Проект 365, който съм се заинатила да докарам докрай и който има една нелека работа – да ме понаучи да снимам. Не мога да повярвам, че след цяла година щракане фокусът още ми бяга, но ако не беше това предизвикателство щях да съм зарязала апарата около месец след купуването му. Така че проекта си го обичам и няма да го изоставям.
И каквото още изскочи по пътя. И което успея да споделя. Може и да посготвя нещо. Както дойде всъщност. Важното е да ми е все така приятно да го правя.
П.С. Вече има възможност и за абонамент – Оле! Обещах го специално на няколко приятели, които не ползват Фейсбук, но ще се радвам, ако е полезен и за някой друг.
No Comments