В село Гела от сутрин до вечер

Свирнята
Миналия уикенд се занесохме чак до Родопите за Гайдарското надсвирване над село Гела.
От всичко най-много си струваше да се чуят самите участници, беше ми много мило да наблюдавам и вълнението на семействата им. Имах чувството обаче, че сергиите и скара-културата малко задушаваха свирещите на гайди. Хубавото е, че това събитие се оказа повод да открием село Гела през лятото, отдавна се каним да отидем и все не успяваме.
Планината
Съвсем очаквано за Родопите, местността над Гела ни очарова с чистия си въздух, тишината, красотата на природата и спокойствието, което идва от меките форми на планината.
Човекът
Неочаквана и много приятна за нас беше срещата и запознанството с Петьо Николов – един човек, истински влюбен в Родопите. Той е председател на фондация „Развитие на индустриалното културно и природно наследство“, активен участник в реставрирането на тракийската крепост Градище и Византийска базилика, създател на сайта Уникални Родопи (в момента е хакнат, но скоро отново ще бъде на линия) и автор на двуезичен пътеводител със същото заглавие. В него са изброени родопски рецепти, маршрути, забележителности и места за отсядане в района, контакти и информация за местни занаятчии и производители (тъкачи, дърводелци, животновъди и др). Набързо ми разказа и как по тези земи се е случила християнизацията на траките, по-точно на сатрите, всъщност известни като беси. Бях забравила, че според легендите Гела е родното място на Орфей, а според фактите е едно от най-старите заселени места на територията на България.
Мястото
Освен всичко друго, Петьо е и собственик на семеен хотел в с. Гела – уникално място, в което е запазен родопския дух, всеки детайл е изпипан, повечето материали са естествени, а храната е безкрайно вкусна. Много от продуктите, които ползват в кухнята, са от малкото им местно стопанство, зеленчуците също са от тяхната градина.
Небето
Въпреки всички емоции от видяното през деня, най-голямата изненада предстоеше – вечерна лекция на представител на Роженската обсерватория. Астономът беше дошъл по покана на Петьо, за да разкаже на тези, които имат интерес (всички, разбира се!), повече за звездите под самите тях. На много лекции съм била, а не малко съм и организирала, но тази беше изненадващо приятна, а и много интересна. При все че разбрахме със сигурност, че на Земята категорично няма да има живот след около 50 милиона години (или 50 милиарда, не помня точно), всички останахме спокойни и щастливи в хлядната лятна градина, под пълната луна и с по чаша червено вино за сгряване.