Хондурас/ Ел Салвадор/ Гватемала/ Белиз и Панама – разказ на Здравко и Ангел

(продължение на ЗДРАВКО И АНГЕЛ В ПАНАМА/ КОСТА РИКА/ НИКАРАГУА)

16 февруари, руините на маите, Копан, Хондурас Днес подобрихме рекорда по посещаемост на маршрутка! Първо имахме изненада – от Грасияс до Санта Роса имаше chicken bus, ама много стар. Тъкмо потегляме от гарата и бусът изгасна. Всички мъже наоколо дойдоха да бутат, но от автобуса никой не слезе. Избутаха ни до асфалта и запалихме. В момента, в който стигнахме Санта Роса ни метнаха на маршрутката за La Entrada. Е такова посрещане никога не е било. Маршрутката е много малка, с 13 места. Качваме се ние и остава още едно място. Ангел сяда до една стокилограмова дама, която е заела ¾ от седалката и той се прилепва плътно за нея. Аз сядам зад него, като момчето с билетите ми казва да се сместя, за да седне още едно момче до мен. Сядаме трима на двойната седалка. Вече е доста запълнено, когато шофьора вади 4 дървени столчета. Запълват се и те, като на едното сяда изискана майка с послушно дете, което е получило подарък – букет от шоколади и бонбони, който също заема доста пространство. Като ставаме 21 човека решаваме, че вече няма накъде. Е да, ама идват още трима каубои с много чували и шапка с огромна периферия, и две лелки с торби. Всичкият багаж се връзва с въжета на тавана, каубоят влиза без да сваля шапката, която сериозно уврежда шоколадовия букет, а двете лелки влизат до вратата, промушват се през прозорците, вадят телефоните и започват да дрънкат безспирно, докато ние им виждахме само краката. Е това беше най-cool пътуването досега!

 

 17 февруари, Хондурас Honduras – dangerously attractive, 4 days without any other tourists – Comayagua, Marcala, La Esperanza, Gracias, Santa Rosa de Coban, La Entrada… And then all the tourists you can meet are in Copan Ruinas. Only a few pictures – the net is reaaaally slow, but thats another plus for the country, while you are travelling you are chatting with the locals all the time, because nobody chats on the mobile.

След няколко часа се разделяме с Хондурас и потегляме към EL Salvador, още една територия лишена от туристи.

18 февруари, Санта Ана, Ел Салвадор Ел Салвадор нещо не е cool, харесахме си едно градче до пътя за Сан Салвадор и слязохме от маршрутката, намерихме приличен хотел, чудна сладкарница и то се стъмни, и няма жива душа по улиците. Егати празният град!

19 февруари, Сучитото, Ел Салвадор Сменихме изцяло мнението за Ел Салвадор! Днес сме в Сучитото, където е прекрасно. Седим в едно чудно място с двор пълен с цветя и пием кокосово мляко от едни арт буркани, а хората наоколо за първи път чуват за България. Днес, докато обядвахме, съчувствахме на местните, които гледаха Реал Мадрид и Халке в 14 ч, когато температурата беше 33 градуса.

Имаме си гекон в стаята. Като ходим и се крие зад една картина, ако не мърдаме, застава на капака на прозореца.

По-късно същия ден, Сан Салвадор, Ел Салвадор В Сан Салвадор е яко куул, през 200 метра mall. И ние се набутахме в един, и вътре хората много fashion, a ние туристи го раздаваме – по къс панталон и t-shirt. И след 3 седмици без пукнат филм, си взехме билети за „Американски снайперист“, предпочетохме го пред „50 нюанса сиво“! Със субтитри е 🙂

 (* освен в организирането на фестивали, Здравко и Ангел са много добри и в поставянето на субтитри на филми)

20 февруари, Сан Салвадор, Ел Салвадор Решаваме да се прибираме пеша от киното до хотела. Предстои да пресечем трилентов булевард без светофар наблизо. Заставаме на тротоара в очакване. Изведнъж една кола спира, шофьорът отваря прозореца и прави знак на шофьора от съседното платно, който също спира. Този в третото платно също спря и ние пресекохме с благодарствено кимане, на което отговориха с кимане. Не знам защо пишат само лоши неща за Сан Салвадор, ние освен добри хора други не срещнахме.

20 февруари, Антигуа, Гватемала И ние дойдохме на туристическото. В Антигуа има повече туристи отколкото местни. Ама пък е толкова красиво, че компенсира това чуждоземно нашествие.

21 февруари, Антигуа, Гватемала Отседнали сме в една много приятна стаичка в задния двор на една сладкарница. Нещо като единствена стая под наем и няма никой наоколо, освен десетките саксии с разцъфнали цветя и витрините със сладкиши и плодове. За да достигнем до задния двор, където ни е стаята, минаваме през самата сладкарница, така се изкушавам да мина зад витрините и да направя погром.

 

 23 февруари, Антигуа, Гватемала, Сакатепекес Днес имахме приключение със съседката, която се оказа шотландка. Самата си щракнала катинара на желязната врата и след това се усетила, че не е взела ключове. Чуваме ние някой да ругае, ама си нямаме представа защо. Дамата няма ключ и от изходната врата и след като ни моли да я пуснем да излезе през сладкарницата, разбираме какъв е случаят. След малко се връща с една ножовка и започва деликатно да реже дебелата верига на катинара. Тогава вече се притичваме на помощ и след около 30 минути яко стържене по веригата, която на всичко отгоре е високо, успяваме да я срежем. Но веригата е толкова дебела, че не може да мине през разреза. Изпратихме дамата за клещи от съседите и 45 минути след началото на операцията, дамата успя да влезе в покоите си. А ние излязохме на улицата, където започваше празничната процесия.

 25 февруари, Кобан, Гватемала На път за Тикал си направихме спирка в Кобан. Сядаме на обяд в една пицария и аз си поръчвам пица, а Ангел сандвич, обаче гарсонът ни казва, че щом сме поръчали една пица получаваме втора безплатно. И като донесоха две огромни пици от по 8 парчета, едва изядохме едната, другата ни очаква за вечеря. Разбираме защо повечето местни са закръглени.

 28 февруари, Белиз Сити Днес – най-голямата изненада от пътуването – Belize City. Както каза Ангел – очаквахме да сме в мол-а, а попаднахме във Факултета. Няма нищо общо с останалата част от Централна Америка – много по-скъпо, много по-мизерно и адски интересни хора, които обаче изобщо не са отворени. В самия град туристи няма, всички бягат по островите, и ние ще ходим натам. Ходихме до единственото място тук, което е Must see – зоологическата градина, намира се на 45 км. от града. И колкото и да ни убеждаваха, че било опасно да ползваме chiken bus, пред опцията да платим 75$, за да ни закарат дотам и обратно, решихме да рискуваме и си взехме препълнен chichen bus, който ни закара за по 1 долар, на връщане си спряхме пак един бус и си се прибрахме. Зоологическата градина не е нищо особено, ама най-после видяхме тапири на живо. А и тук говорят английски език, ама испанският досега ни вършеше повече работа от местния английски.

По-късно същия ден, Белиз Малко поплувахме с акули, скатове и големи зелени костенурки

 1 март, пътуване към Панама Сити от летището в Ел Салвадор Малко шок на летището в Белиз. Пристигаме 6 часа преди полета за Сан Салвадор, защото летището е на….си и няма друг транспорт освен такси. Та виждаме 2 момчета с куфари в хостела, питаме дали са до летището и решаваме да си поделим 40 $ за такси. На летището виждаме, че Avianca Airlines са отворили check-in, минаваме оттам, плащаме си departure tax $40/ човек и си взимаме бордните карти с идята, че до полета има още 6 часа. И изведнъж виждаме, че излитаме след 50 минути. Веднага отиваме на информация да проверим какво става и там най-спокойно ни уведомиха, че полетът е изтеглен с 5 часа. Извиниха се, че са пропуснали да ни уведомят.

 2 март, Ел Валье де Антон, Панама Изпуснахме единия рай – Bocas del Toro, защото имало по един автобус на ден в 7 ч. сутринта, пък ние като попаднахме в едно задръстване от летището, 3 ч. и 20 мин., докато стигнем до гарата. Обаче веднага си намерихме друг рай – El Valle, приказно красиво градче в кратера на вулкан, и за да е всичко on the top – дадоха ни стая в ботаническата градина с орхидеите.

 

 4 март, Панама Сити Колкото и да не ни се връща, София Филм Фест ни зове. След няколко часа бавно започваме да се приближаваме към България. Ще се видим на прожекциите.