Той е баск, испанец, европеец, истински космополит. Живял е и е работил в различни градове по света. Запознахме се в Ню Йорк, без да подозираме, че след няколко години ще работим заедно тук, в София. От септември миналата година е в нашата столица, директор e на Институт Сервантес – испанският културен и езиков център. Донесе със себе си амбицията на американския дух, изтънчения финес на европейската душа и любопитството на откривателя. Срещнахме се една неделя в Докторска градина, любимо място и на двама ни. Той беше с най-малкото момиче в семейството си, а именно палавия Джак Ръсел териер Мика. Попитах го за различни неща, които отдавна ми е любопитно да разбера за него. Ето го и целия ни разговор с Хавиер Валдивиелсо.
Като част от екипа на Институт Сервантес си работил и живял в различни градове по света, разположени на няколко континента. Кои точно са те и как ти би ги описал с една дума?
Обиколката си започнах от Казабланка – един град, който показва и традиционното, и модерното лице на Мароко. Казабланка е динамична и хаотична, град, обгърнат от една бяла светлина, която идва от откритата шир на Атлантическия океан от едната страна и близката пустиня, от другата. Рабат беше вторият ми град, отново в Мароко. Рабат е спокоен, потънал в зеленина и забулен в градини. Рим ме върна в Европа – най-красивият град на света. Една величествена Госпожа, леко похабена, малко поостаряла, но в пълно съзнание за съкровищата, които крие зад всеки свой ъгъл.Ню Йорк ме отведе в Америка. Ню Йорк е град, който оставя в теб впечатлението, че си го виждал и преди. Забързан, динамичен, жив, поразителен, но и труден, в него можеш да откриеш много и различни реалности. Повторното ми завръщане в Европа е София. Вашата столица е непретенциозна, посреща с нежност, със скромност, която умилява, мрачна е през зимата, зелeна и жива на пролет.
Това са много години посветени на тази институция? Кое те кара да продължаваш да си част от Институт Сервантес?
Институт Сервантес е сравнително млада институция, която е много силна и дава възможност за работа в една културна и академична среда. Също така предлага живот на различни места по света, всяко от които е едно ново начало и поставя нови предизвикателства. Всичко това за мен е особено мотивиращо.
Как се почувства, когато разбра, че ще бъдеш директор на Институт Сервантес-София?
Възможността да заема позицията на директор много ме зарадва. Не беше дестинацията, в която предвиждах да продължа пътя си. Така София се оказа място, което трябваше тепърва да открия; град, за който разполагах с много малко информация; място, което ще бележи живота ми.
Има ли нещо от опита, придобит в изброените вече градове, което би могъл да пренесеш тук?
Да, всичко. Всеки опит от различните градове, в които съм бил, ми е дал по нещо, а може и нещо да ми е взел, но всичко се е подредило по определен начин и ме прави способен да проумея смисъла на професионалното ми начинание в София.
Прекараните месеци в България научиха ли те на нещо ново, разкриха ли ти нещо ново за света или теб самия?
За първи път заемам позицията „Директор“. Имам дълъг професионален опит, но продължавам да се уча. България ме запозна с непретенциозни, интелигентни и приветливи хора. В личен план също изживявам силни емоции, които усещам, че ме преобразяват.
В България не се спираш, всеки ден си на различно място. Коя е най-добре пазената наша тайна, която си разкрил / са ти разкрили?
Културният облик на България се сътворява в момента. Има много, вече установени фондации и организации, но освен тях има много млади хора с желание да променят страната, да я модернизират и които са готови да поемат и рискове, за да го постигнат.
Как си почиваш най-добре, кое те зарежда и ти дава сили?
Усещам работата си като голям стимул за живот, всеки ден е различен, всеки проект е уникална възможност, която ми се предоставя.
Все не ти достига време за….
Да го разпределя между дъщерите ми, човека до мен и работата в Институт Сервантес. Също така да чета, да гледам повече филми, да слушам музика.
Предстоят две от най-значимите прояви за испаноезичната общност в София – традиционната Седмица на испанското и ибероамериканското кино и Денят на испанския език. Да поговорим за тях. В рамките на СИЕК, Институт Сервантес ще представи два филма на българската публика – Loreak / Цветя (2014) и Buscando a Eimish /В търсене на Еймиш (2012). Селекцията е твоя, защо подбра да представиш тези два филма?
Да, в Институт Сервантес се спряхме на тези два филма. Loreak е предствител на баското кино, на баски език е, беше представен на кинофестивала в Сан Себастиан, също така бе отличен с редица награди, имаше номинации и за Гоя. Една от целите на Институт Сервантес е да популяризира и останалите официални езици в Испания, които са галисийски, баски и каталунски, както и културата на всички тези автономни области. Лореак покриваше тази цел и е филм, който трябва да подкрепим, за да бъде международно разпознат. „В търсене на Еймиш“ бе предложение на Бегоня, тя също работи в Института и я свързва лично приятелство с режисьора на филма, Ана Родригес Росел. Това ни дава възможност да покажем филма като поканим и нея, което пък е възможност за българската публика за среща и разговор с един от създателите на филма.
Ти си от Страната на баските, според теб може ли да се говори за баско и испанско кино?
Като дипломат ще ти отговоря, че може да се говори за кино, което е качествено или не е. Но да, всички продукции, които се осъществяват в Испания са испанско кино и носят в себе си цялото многообразие и огромното културно наследство на тази страна.
Би ли споделил поне 5 имена, които са отправна точка за опознаване на баската култура?
Ще се осмеля да ти посоча няколко имена на творци от края на 20в. и началото на 21 в., някои приключиха жизнения си път, но са важни за опознаването на баската култура:
Eduardo Chillida, скулптор
Jorge Oteiza, скулптор
Mikel Laboa, музикант
Bernardo Atxaga, писател
Kepa Junkera, музикант
Gabriel Aresti, поет
Според теб на какво се дължи успехът на баската кухня по света?
Всичко започна от група майстор-готвачи, които през 70-те-80-те години на миналия век погледнаха по нов начин на традиционната баска кухня, добавиха й френско влияние. Баската кухня в момента е отзвук на френската Nouvelle Cuisine, която достигна до Страната на баските. Те бяха първите, които модернизираха испанска кухня като цяло, стъпвайки на основата на традиционни рецепти.
Ти си от Сан Себастиaн, ако някой има само няколко часа на разположение в града, какво би му препоръчал да направи, за да опознае града най-добре и да почувства истинския дух на града?
Ако имаш само няколко часа, разходи се по цялото крайбрежие на Сан Себастиан, от „Гребенът на вятъра“, скулптурата на Чилида, до новата крайбрежна алея Paseo Nuevo. Ще огладнееш. Влез в Стария град и отиди на улица „31-ви Август“, влез във “Fuego negro” (модерна кухня), “La cepa” (традиционна кухня) или “La cuchara de San Telmo” (медерна кухня). Яж, пий и се наслаждавай.
Според някои от последните образци на испанската култура, които имат успех и извън границите на страната, имам предвид филма 8 apellidos vascos и театралната постановка Burundanga на Жорди Галсеран, човек остава с усещането, че баските напоследък са се научили да говорят с чувство за хумор за самите себе си. Така ли е наистина?
В последните години Страната на баските мина през тежък период на насилие и преживя кървави удари. Сега всеки опит за самоирония е добре дошъл и ни е необходим. Не сме толкова важни, а даже може да сме и забавни.
Наближава и Денят на испанския език – празникът на всички, които говорим испански език. Защо според теб е хубаво човек да учи испански език?
Минаваме през исторически момент за испанския език. Трябва да се възползваме от него. Испанският се говори от повече от 500 милиона души по света, а те са носители на изключително богато и разнообразно културно наследство.
Любимата ти дума на испански език е… Libertad /Свобода/.
Защо? Да защитаваме свободата и човешките ни права е основа на нашата ценностна система.
Как звучи Libertad на еускера? Askatasuna
*Оригиналният текст на това интервю е на испански език. Можеш да го видиш ►тук.
10Х
Превод на български език – от мен.
No Comments