Приказката La Castanyera (Продавачката на кестени) е много популярна в Каталуния и в Северна Испания като цяло, и се свързва с празника Castanyada – вечерта на Вси светии, когато децата похапват печени кестени и бадемови сладки с кедрови ядки – panellets . Произходът на тази традиция се крие в старите времена, когато носели въпросните лакомства за мъртвите в гробищата в нощта на Вси Светии. Така La Castanyada по един много естествен начин съжителства с Хелоуин в Каталуния, като много от децата, освен със страшни маски, избират да се преобразят и като Старата продавачка на кестени*.
Живяла някога една стара жена в малка къщурка накрая на гората. Тя била Продавачката на кестени. Всяка сутрин ставала рано, обличала една и съща пола, която стигала чак до земята, зявръзвала кърпа на глава и взимала кошница в ръка. Така отивала на площада в града, където имала малка сергия, точно до училището на децата. На есен, щом листата на дърветата започнели да падат, а ветровете да стават студени, тя се качвала нагоре в гората и събирала от земята всички кестени.
– Ох, колко съм стара; ох, колко ме боли гърбът! – оплаквала се старата жена като се навеждала да събира опадалите кестени.
Събирала, събирала така един ден тя, докато си напълнила кошницата
-Вече имам достатъчно! – казала тогава старата жена и се отправила към сергията, където щяла да ги опече.
Още далеч от площада обаче, завалял дъжд и Мария (така се казвала старата жена), се затичала, за да се скрие на сухо под един навес. Погледнала в кошницата и каква изненада – на кестените им се показали рогца! Че цял ден тя събирала не кестени, а охлюви!
-Охльо-бохльо, покажи рогцата, да ги видя, да ги пипна… – запяла Мария, за да разбере кой в кошницата е кестен, и кой – охлюв.
Оказало се, че всички до един били охлюви. Затова, щом спряло да вали, Мария се отправила към гората, за да събере отново кестени. Но не искала вече от онези, които са по земята, защото те се превръщали в охлюви, искала от истинските – тези, които живеели в короните на дърветата. Добре, но кестеновите дървета били толкова големи! Как да се протегне толкова нависоко?
– Как да ги събера тези кестенчета? – питала се тя. – А, сетих се! Ще потърся помощ от моя приятел Горския великан!
И така Мария тръгнала да търси своя приятел Великана, който живеел наблизо.
-Великане, Великане! – викала Мария – Ще ми помогнеш ли да събера кестенчета? Клоните на дърветата са толкова нависоко, че не мога да ги стигна.
-Разбира се – казал й Великана като излязал от дома си.
Приближил се той до един висок кестен и започнал да го клати с всичка сила. Клатил дървото, клатил го, докато всичките му кестени не опадали от клоните. А Мария бързала да ги събере:
-Един, два, триииии! Един, два, три, чееетиииири! Колко много кестени!
Напълнила тя кошницата и се отправила отново към сергията. Там наредила кестените на ламарината, започнала да ги пече и завикала:
-Кестени! Продавам кестени! Най-вкусните, най-сладките, току-що събрани от гората. Яжте, докато са топли!
Щом я чули, дечицата се втурнали към Мария и с радост похапнали от най-вкусните кестени в града.
И така всяка година децата щом видели Старата продавачка, запявали песента:
И щом дойде есента,
Слиза жената, слиза жената
Да продава кестени
Тя на децата, тя на децата.
И с мека кърпа на глава,
Пола – камбана, пола – камбана,
завърти се ти така,
затанцувай под дъжда.
*Текстът ми е адаптация по няколко варианта на приказката, за които чух и разпитах наоколо. Имам чувството, че има хиляди.
„Охльо-бохльо“ си е нашият, български вариант, който Дея познава от бебе. Вмъкнах го, за да има тя познат елемент.
Песничката накрая откровено си я измислих, за да се доближи все пак до оригиналния текст, но и да пасне на мелодията, която Дея страшно много харесва. La Castanyera, La Castanyera….
No Comments