Дея беше само на 11 месеца, когато отидохме там за първи път, а аз още нямах представа какъв кошмар може да е търсенето на ясла или детска градина. Съвсем наивно и с пълно доверие им поднесох Дея, чак в последствие разкрих всички предимства на мястото, както и качествата на Маринет и Жан.
Защо ги харесах толкова много?
Това е занималня, в истинския смисъл на думата – децата рисуват, правят скулптури от брашно и вода, „пишат“ в грис, ориз и т.н. През лятото къпят бебета-кукли, на пролет правят мартеници и цветя от хартия, по Коледа палят въображаема камина, след Нова Година посрещат Трите Влъхви; в Седмицата на вкуса опитват сокчета от различни плодове и учат успоредно различните цветове. Да не пропусна спортните занимания – ходене по греда (!), скачане на батут…Музикалните са си ясни. Няма смисъл да изреждам повече; в изминалите почти две години Дея се занимаваше с всичко, което би хрумнало + още много, което не би.
А от къде зная за всичко това?
Ежедневно правят снимки и видеоклипчета на заниманията на децата. Всичко се качва в затворена група и е само за лично ползване на родителите, няма как детето ти да цъфне някъде из интернет. Това е – който го може, си го може.
Възхищавам се на търпението на Маринет и Жан, благодарна съм им, че бяха абсолютно естествени, непресторени, непретенциозни и същевременно абсолютни професионалисти. Благодаря им най-вече за това, че се отнасяха с Дея и с останалите деца като с 10 годишни, а не като с бебета.
Единствената забележка – че занималнята не е по цял ден.
Merci, Jeanne & Marinette!
No Comments