Като майка на дете, което още няма две и общуването с него се състои в императивно размахване на пръстче и звука „ъъъ“ във всичките му тоналности, най-големият съществуващ лукс е тишината. Не чил-аут, нито класическа музика, нито дори музика с тон ла на 432 Hz, а съвършената тишина и звуците на природата (те също са на тази честота, но тази тема е дълга и не съм достатъчно запозната, за да я подхвана).
Явно и на децата градския шум също им действа изнервящо, защото категорично установихме, че нашето спи непробудно само като е на планина – на брега на морето имаше пробив в системата.
Ето защо за втори пореден уикенд с нея се озовахме извън града.
Починахме си истински и най-важното за мен – наспах се, а това е нещо, което в последната година радко ми се случва и за това го оценявам като 5 звездно изживяване.
2 коментара
Miglena molia te kaji kade e tova raisko katche
В Боровец 🙂 Дървени къщички от този тип там има в „Ягода“, „Малина“ и „Ястребец“.