Барселона, Испания. С Дея сме в града за две седмици. Аз, майката, много искам за спомен една снимка, която да предава идиличен момент от този престой. Ако може и от кадъра да се разбира, че сме в Барселона ще е повече от прекрасно. Лесно ли се улавя такъв момент с 18-месечно палаво, твърдоглаво и упорито дете? Ето отговора в снимки.
Дея на фокус
Аз на фокус.
Дея тръгва в различна посока. Отказвам се.
Да й пуснем някакви песнички, докато търсим нови места за снимки.
Песничките не работят. Дея я няма.
Идеялното място! Дея, погледни натам, виж „бръм-бръм“.
Почти става, но не, гледаме в различни посоки.
Близо сме! Но Дея не гледа към водата. А и аз не се харесвам 🙂
Тази ще е! Гледаме в една посока, даже хващаме момента, в който Дея пипа водата. Не се вижда Барселона на заден фон, но испанския дух го има в снимката.
Снимките 
правихме в Poble Espanyol, миниатюрен вариант на Испания с безброй красиви местенца и никакви коли. Дотук добре. Имаше обаче много стълби, някакви павирани улички, по които Дея пристъпваше с огромно удоволствие и невероятна бързина. Трудно е да се каже дали ние се снимахме с нея или я гонихме като междувременно се опитвахме и да се снимаме. Бяхме въоръжени с телефони, таблет с детски песнички, с app за рисуване и т.н., но не помагаха особено.
Безкрайно благодаря на Стенли за търпението и стоицизма, с които изтърпя двата часа гонене из Poble Espanyol и всичките – Бързо, стълби. – Дея, ела тук. Деееея. – Леко да не падне. – Якето къде е… – Забравихме таблета…
Все пак беше забавно. А и хубави снимки се получиха.
10X
No Comments