Отиваме на разходка в Мадрид. Музеите Прадо, Тисен и Рейна София + парка Ретиро, площада Сол, двореца и т.н. ги пропускаме, защото тях си ги знаем от всички туристически справочници.
Гмуркаме се в дълбините на града, за да уловим съвременния испански дух. Търсим „ърбан” усещането на бохемския културен календар и шикозния полъх на мадридския нощен живот.
Споделям мои любими маршрути в два варианта – небрежно-хипарски и по-изискан. (Kарта)
Маршрут 1 – обуйте кецове, ще се върви пеша, много:
Започвам с похапването. Испанският стил повелява то да е на крак и да се обиколят няколко места за „тапас”. Предложенията са хиляди. Препоръчвам две с дългогодишна история, в топ-центъра, без да са туристически и с най-ниските възможни цени.
1/ Casa Labra – семеен ресторант, основан през 1860 г. Атмосферата е непокътната и потапянето в XIX век е гарантирано. Има салон тип ресторант с покривки, но там похапването на крак е запазена марка. Менюто включва едно от испанските кулинарни съкровища – „croquetas de bacalao”. Около 1.20 евро броя + чаша вино, разбира се.
2/ Следващата спирка, на една-две улички разстояние, е La Campana. Там всички ядат сандвичи с бял хляб и пържени калмари – цена 2 евро. Само там това нещо може да ви се стори безумно вкусно, аз лично на никое друго място не бих си го причинила. Добавяме oще една чаша вино. По желание и малко тортиля.
3/ Доста по-заситени откъм храна и развеселени от виното потегляме към бохемските културни спирки. В La Tabacalera и El Matadero винаги се случва нещо. И двете места са индустриални сгради, преобразени или по-скоро адаптирани към културни центрове. Любимата ми атмосфера – изкуство сред тухлени стени, бетон и стъкло. Бивша тютюнева фабрика и огромна кланица стават домакини на едни от най-достъпните културни прояви, които често изненадват с изключително високо ниво. Обикновено входът е свободен.
Маршрут 2 – позволява фешън аутфит и токчета. За всеки случай си вземете и кредитната карта!
Като вървите по улиците, вдигнете поглед към покривите на сградите. Там се крият истински съкровища. Ресторанти и барове с неповторима атмосфера и невероятна гледка. Не всяка европейска столица се радва на климат, който да позволява този разкош на открито почти 10 месеца в годината. Имам две любими места. На испански самите заведения също ползват думата „тераса”. И така – „las terrazas”:
1/ Терасата на Circulo de Bellas Artes. Понякога там се провеждат и събития, но може да се качите просто да погледате града от високо.
2/ Последното ми откритие и категорична нощна любимка е терасата на хотел Las Letras. Страхотна атмосфера, изисканост във всеки детайл, приглушена музика, която предразполага към задушевен разговор и много добро меню. Наоколо са осветените фасади на емблематични за града сгради. Това е съвършеният начин да се слееш със светлините на града.
3/ Отново на приземно ниво. След вечеря идва ред на баровете. В квартал Chueca може да се насладите на най-изисканите и стилни барове, които са в постоянна надпревара за тенденции в интериор, коктейли и клиенти. Последната мода обаче привлича все повече хора към нощния живот в съседния квартал – Malasaña.
След 03.00 ч. всички барове, в който и да било квартал, затварят. Това е валидно за цяла Испания! Любезно ти поднасят пласмасова чашка и без компромис те изпращат на улицата. Там вече всички маршрути се сливат и без да осъзнаеш ставаш част от една ходеща тълпа с чашки в ръка. Самата тълпа те води из нощта и те среща с истинския Мадрид. Може да поседнеш на някоя пейка с бира в ръка или да се озовеш в шикозна дискотека. След 6.00 ч. тълпата води към сутерените, в които заради шумоизолирането се крият много заведения, които са еквивалент на нашите денонощни пицарии. Задължителното меню за един доволно преживял нощта мадридчанин включва „callos con garbanzo” (шкембе с нахут) или нещо поне толкова калорично. Като излезеш отново на улицата си даваш сметка, че нощта неусетно се е стопила, а осъмването в който и да е град по света е едно от най-очарователните преживявания. Мадрид, разбира се, не прави изключение.
No Comments