Blog, Лица

Мириам: от Мексико до София

Мириам е от Мексико, но живее тук в София. На поканата ми да бъде гост на този блог тя отвърна с радост и отвори за мен вратите на дома си, нещо, което е много лично и оценявам безкрайно. Срещата ни започна с този разговор, след което продължихме с бъбрене на безброй теми в кухнята й, а тази незабравима сутрин, в която имах чувството че съм в Мексико, завърши с приготвянето и изяждането на едно вълшебно мексиканско тако.

Мириам, хиляди благодарности за това, че само в един ден ме запозна с цялото изобилие от цветове, вкусове и аромати на Мексико.

Това е Част I от срещата ми с нея – Мириам и нейният дом.

Мириам, ти си от Мексико. Разкажи ми повече за детството ти. В кой град израстна, на какви игри играехте с другите деца?
Да, мисля, че детството ми като цяло беше малко по-различно в сравнение с това на повечето деца. Баща ми е военен и заради работата му не сме живели на едно определено място, а на всеки две или максимум три години, се местехме в нов град, който се определяше от службата му. Аз съм родена в щата Веракрус, но когато ме попитат от къде съм, отговарям – от Мексико.
Благодарение на всички тези промени се опознах различни хора, културните и кулинарни традиции на всеки град, случиха ми се много неща. Най-добре се чувствах в градовете по крайбрежието, обожавам морето и близостта до него ме прави щастлива. С Надя, малката ми сестра, която беше и една от най-добрите ми приятелки, излизахме да играем следобед след училище, на всяко място търсехме нови приятели. Играехме на различни игри като например “el avioncito” (букв. превод “самолетчето“), което на български е играта “Дама на земя”, отделно от това приготвяхме сладкиши с всичко, което намерехме в хладилника, а не пропускахме възможност и да поиграем на футбол, „cascarita“, в Мексико тази игра е много популярна както сред момчетата, така и сред момичетата.

DSC_3911Твоето детство
ухае на… различни неща; помня как баба ми готвеше, обожавах да стоя край нея, за да се насладя на всички аромати в кухнята. Помня и горещите летни следобеди във Веракрус – мястото, където съм родена, ароматът на кафе е присъщ за района, тъй като цялата област е прочута с кафените си плантации.
има вкус на… сладко и солено – това е вкусовата комбинация, която харесвам в храната; шоколад с ароматни подправки, десерти с люто…
на цвят е…много цветове – зелено, бяло и червено са цветовете на нашето знаме, синьо като небето и морето, зелено като джунглата и горите.

Какво ти липсва най-много от твоята страна?
Хората, най-вече семейството, също и приятелите. Да се видя с родителите ми, да седнем заедно на масата, да готвя заедно с майка ми и сестрите ми по Коледа и Нова Година, това са важните моменти в живота.
Понякога ми липсва и храната, но не толкова, защото храната в България също много ми допада.DSC_3861

 

Кое те гара да се чувстваш горда, че си мексиканка?
Когато се замисля за моята страна, се сещам за хората, държавата ни е голяма, всяка част от нея е различна, мексиканците също сме много различни. Ако отидеш на север, можеш да срещнеш племето Тараумара, на юг са Маите, на Тихоокеанското крайбрежие са Уичолите и Сапотеките, това е огромно културно многообразие, с различни традиции и история.
За мен традициите са много важни, те са част от нашата култура, на тях дължим мексиканската си идентичност и това е, което ни отличава от останалите. DSC_3875Празнуваме Смъртта като отбелязваме Деня на мъртвите с много радост, а болката носим вътре в себе си, може и да имаме много проблеми, но винаги търсим положителната страна на нещата.
Отстояваме ценностите си и се борим за нещата, в които вярваме; правили сме го в миналото, за да отвоювамеНезависимостта си, ще продължим да го правим и в бъдеще, за да изградим едно по-добро Мексико.
Гордея се с корените си, с културата и традициите на Мексико, независимо от това, къде по света съм, се старая да следвам наученото в родината ми.DSC_3933

Казват, че е без значение от коя страна от Латинска Америка си, всички се чувствате Латиноамериканци. За теб това вярно ли е? Кое ви обединява толкова силно?
Мисля, че имаме много общо помежду си, но в същото време сме и много различни, всяка държава в Латинска Америка има своя собствена история и обичаи, но щом стане дума за музика, храна, традиции, мисля, че много си приличаме; назоваваме с различни имена едни и същи неща.
Когато съм с приятели в Колумбия, Венецуела, Перу, можем да пеем и танцуваме на една и съща музика, някои от предаванията, които като деца сме гледали по телевизията, са еднакви, храната ни също е много сходна. Когато сме извън родината си, се чувстваме по-свързани.

Разкажи ми някоя легенда или предание от твоя край.
В Мексико Сити има една легенда за любовта, Легендата за Попокатéпети и Ицтаксѝуати.
Легендата разказва за един император, който имал дъщеря на име Ицтаксиуати. Тя се влюбила в Попокатепети – млад, смел, мъдър и безстрашен войн. Ицтаксиуати и Попокатепети тъкмо щели да отпразнуват сватбата си, когато племето им обявило война на Ацтеките. Императорът събрал цялата войска и заръчал на Попокатепети да застане начело в битката.
Попокатепети отишъл на войната и след няколко месеца успял да победи врага. Преди обаче императорът да научи за победата му, завистливи войници му докладвали, че Попокатепети е умрял в битка. Ицтаксиуати чула лъжливата новина и горчиво заплакала. Спряла да се храни и потънала в непробуден сън, от който никой не успял да я събуди.
Скоро нейният любим се завърнал победоносно и разбрал за случилото се с Ицтаксиуати. Намерил я, взел я на ръце, грабнал една факла и напуснал двореца. Бродил дни и нощи, докато не стигнал върха на планината. Запалил факлата до Нея, обгрижвал я сякаш не била заспала. Попокатепети останал плътно до Нея, чак до смъртта си.
Тя се превърнала в „спящата жена“ – Iztaccíhuatl, а той в „димящата планина“ – Popocatépetl.
И днес, в Мексико сити, в зависимост от мястото, на което застанеш, можеш да видиш двата вулкана. Попокатепети, или Попо, както с любов го наричаме накратко, е активният вулкан и всяка сутрин можеш да го видиш как дими.DSC_3855

Хората често свързват Куба с музиката и танца, Аржентина с литературата, театъра и тангото, а що се отнася до Мексико и културата му си мисля, че една от първите асоциации е с творчеството на Фрида Кало. А може просто за мен е така. Ти съгласна ли си с това? Кое е изкуството, с което ти би отъждествила твоята страна?
Мексико е много жизнерадостно, пълно е с цвят и музика… Болерата на Агустин Лара и Армансо Мансанеро, двама от най-добрите композитори според мен, имаме си и Мариачите, които всички обичаме и никоя сватба не минава без тях. В Мексико сити има един площад, наречен Гарибалди, на който можеш да видиш Мариачи в традиционно облекло.
Имаме и много известни художници като Фрида Кало и Диего Ривера, които са били и ще бъдат значими персонажи от историята на Мексико. Но също така можем да добавим изкуството на Руфино Тамайо, Давид Алфалфо Сикейрос и Хосе Клементе Ороско.collage2-mexico

Би ли изброила 5 имена, които според теб са отправна точка за опознаването на културата на Мексико.
Октавио Пас – поет и писател, Нобелова награда за литература. Той е един от най-влиятелните писатели, а творчеството му е достигнало до различни краища на света.
Агустин Лара – композитор и изпълнител на песни и болера, роден е във Веракрус, той е един от най-важните композитори в страната. Шлагерите María bonita, Solamente una vez, Veracruz и др., мексиканците познаваме и често пеем.
Алехандро Гонсалес Иняриту – кинорежисьор, който заедно със свои колеги от киносредите даде нов живот на мексиканското кино и отвори вратите за него в много други държави. Първите му филми, като „Amores perros” например, пожънаха голям успех в страната.
Лаура Ескивел – писател, в Мексико имаме и други талантливи писатели, но смятам, че Лаура е сред тези, които се радват на най-голямо международно признание заради творбата си „Като гореща вода за шоколад“, тази книга показва част от традициите на мексиканската кухня.
Марио Морено „Cantinflas” – актьор и комедиант, познат в цяла Латинска Америка, филмите му показват ежедневието на средностатистическия мексиканец, той изразява идеите си по един много оригинален начин.

Ако имам на разположение само няколко часа в Мексико Сити, какво би ме посъветвала да направя, за да почувствам истинския дух на града?
Разходи се в стария център, обядвай в La Opera (ресторант), пий една текила в Salón Tenampa на пл. Гарибалди, разходи се из квартал Alameda, а от там да стигни до съседния Bellas Artes, слез по ул. Мадера до стария център на града или както ние го наричаме Сокало (Zócalo), там се намират Катедралата, Големият Храм Темпло Майор и Националният дворец.
Това ще ти даде представа за храната, музиката и атмосферата в Сити-то. Ако имаш още време, отиди и до бохемския квартал Койоакан.collage1-mexico

Любимото ти ястие кое е?
Няколко са, но най-много обичам Посоле, това е комбинация от царевица, с месо, зеленчуци и малко люто. Можем да го ядем целогодишно, но по-специално се приготвя през месец септември за празника на нашата Независимост.

Какво те доведе в България?
Любовта ме доведе тук, запознах се с Боян (съпруга ми), докато бяхме студенти в Холандия, изкарахме една незабравима година заедно. След като приключихме с магистратурите, Боян се върна в България, а аз в Мексико. Мина една година, оженихме се и решихме да останем да живеем в София.

Защо тук, а не другаде?
В началото взехме решението въз основа на това, кое би било най-добре и за двама ни. Смятах, че за една година вероятно ще си намеря работа и ще успея да се приспособя към местната култура. Първите месеци не бяха лесни, административните подробности отнеха време, попаднах на една от най-дългите и студени зими, но след като всичко беше готово, нещата започнаха да се подреждат от само себе си. В началото не очаквах много, но България се показа много щедра към мен. Намерих тук любовта, семейство, приятели, работа. София е моят дом, тук имам всичко, което искам да имам и от което се нуждая.

Научи ли нещо ново за себе си тук?
Определено да, никога не съм си мислела, че ще успея да премина през подобно нещо и че ще мога да приспособя към такава промяна. В моята страна зимите не са като тукашните, езикът ви е различен, все още не го владея, но съм на път; всеки ден научавам по нещо ново. Семейството и приятелите ми в България много ме подкрепиха и ми помогнаха да се чувствам добре. В началото не ме оставяха сама, а сега всичко е различно; мисля, че познавам София по-добре от Мексико Сити.
Да съм далеч от Мексико ми помогна да оценя нещата, които имах там и да съм благодарна за това, което имам в момента.

Как си представяш живота си след 5 години?
Не съм сигурна, може да сме тук в София, а може да се върнем и в Мексико, ако нещата в моята страна се оправят, тъй като в момента минаваме през трудни времена относно сигурността, а може и да отидем в друга държава. Както Боян, така и аз вярваме, че щом сме заедно, мястото няма значение, можем да живеем в България, Мексико, или другаде.
Не зная какво са подготвили за нас животът или съдбата за след 5 години, но засега ще се съсредоточим в настоящето, за да се радваме на всеки един ден.DSC_3883crop

Оригиналът на това интервю е на испански език. 

Превод на български език – от мен.

 

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply