Във връзка с дискусията в събота, реших предварително са споделя следното: ВНИМАНИЕ! ОТ МАЙЧИНСТВОТО МОЖЕ ДА ТИ ПЛАМНЕ ГЛАВАТА.
Защо ли? – Забременяваш, раждаш, прибираш се с бебето вкъщи и о, ужас! Идея си нямаш какво да го правиш. Да го завиеш ли, да не го ли завиеш… ама как се къпеше? показаха ми в родилното, но на живо е много хлъзгаво… с какво се маже?, а маже ли се изобщо?… с какво да го изсуша? аха, с някакви хавлийки от бамбук, които били уникално меки. купуваме… ушите да му чистя ли?, с тампонче или с онези странни уреди от рекламите? отказвам да мисля по този въпрос, взимам стандартни тампони с ограничител… с мен ли да спи? не, страх ме е, ще го смачкам…ще го оставя в другата стая…ама да не се задави? я, най-добре е в легълце, залепено до моето…и т.н. и т.н., а това е само началото, едва първия ден, първия час дори.
Ако си старателен и ти се иска да направиш най-доброто за децата си, един вид си нормален човек, може да се окажеш в нелеката ситуация, в която се оказах и аз. Изчетох куп книги, от които в един момент буквално и осезаемо ме заболя главата. Разваленото ми след раждането зрение едвам издържа на напрежението. За по-нагледно споделям скромна представителна извадка от домашната библиотека, посветена на отглеждането на дете. Няма как да включа изчетеното в интерет, книгите за хомеопатия, шуслерови соли, дискусиите за ваксинациите, които умишлено си спестих и всичко, написано по темата „Как да преместим детето в друга стая?“ – нещо, в което Дея ме би с 10:0 без да е прочела нито ред и в резултат на което и до ден днешен заспива усмихната като ми държи ръката и т.н. , и т.н. Няма как да се поберат тоновете информация в една снимка. Е, питам се – не сме ли застрашени от мамешки бърнаоут? Как се оцелява между теориите на европейското и американското възпитание, сред Спок, Сиърс и Пийпър и заемките от Дънов и Франсоаз Долто?
Аз лично, от многото информация в един момент прегрях. Не че всичко изчетено не ми е било полезно, но със сигурност и малко ми е навредил анализа на всички теории, много от които диаметрално противоположни.
Защо си го причиних все пак? Старателна съм, любопитна, любознателна…, но има и нещо друго. Мисля, че за мен най-трудно се оказа възпитанието и именно това е темата, по която все още се колебая на моменти. По-конкретно изпитвам трудности в постигането на баланса между строгост и либералност. Ясно е, че крайностите не са ок. Това, което искам, е да отгледам децата си с повече свобода и с налагане на по-малко дисциплина от тези, с които аз самата съм била възпитана. И какво се случва на практика? При всяка по-крайна ситуация, в която няма много време за мислене, в мен избива онзи, по-строгият модел. Логично, аз само него познавам. Новите теории и съответно угризенията ме заливат на по-късен етап, защото на съзнателно ниво бих искала да реагирам по-меко. До средния път се стига трудно, но вече се усещам по-уверена и много по-спокойна. Тези колебания обаче са напълно нормални и според мен са присъщи на всички поколения. Майка ми например е горда, че ми е обръщала много внимание и е прекарвала с мен много време – нещо, което баба ми не е направила с нея. Баба ми на свой ред пък считаше като голямо постижение това, че е предоставила на майка ми по-добри условия на живот, от тези, които тя самата е имала, както и достъп до книги, ежегодни ваканции, уроци по рисуване и т.н., за които тя само е мечтала. И т.н. и т.н. Обществото сякаш бавно и плавно върви към един по-благ, по-щадящ и по-свободен модел за отглеждане на деца. Сигурно в бъдеще викторианското възпитание ще изглежда абсурдно, а методите му биха били подсъдни. Междувременно аз ще продължавам да не се самобичувам за все пак рядкото повишаване на тон. Въпреки твърденията на някои психолози, ще продължавам да вярвам, че спорадичните крясъци вкъщи няма да навредят на бъдещата самооценка на детето ни и въпреки острата забележка да не рисува/маже с шоколад по белите чаршафи примерно, Дея ще е уверена в себе си, спокойна, свободна и вярваща, че заслужава щастие.
Все пак след това първо майчинство, нямам търпение да видя какъв ще е животът с второ дете, когато няма да прочета нищо, ама нито ред (в момента поне така си го представям, не ме разубеждавайте).
От тук нататък съм решила да прилагам простичката формула:
много ЛЮБОВ + добър ЛИЧЕН ПРИМЕР + ясно поставени ГРАНИЦИ и нула колебание от моя страна при очертаването им.
10X
No Comments