Минаха 2 месеца без почти никаква Online активност от моя страна. Затова пък беше период на доста бурна Offline такава.
От апартамент в любимата София с гледка към все още заснежените върхове на Витоша, монотонeн градски шум на автомобили и по априлски напъпилата японска вишна под прозореца ни, (не въвсем плавно) се озовахме на крайбрежието над Барселона. Новото ни ежедневие започва с гледка към Средиземно море, градският шум е заменен от птичи песни, само прелитащите на моменти самолети напомнят, че сме близо до големия град, а ароматът идва от най-голямото лимоновото дръвче, което аз поне съм виждала – почетен обитател на кокетната ни малка градинка.
Няма по-хубаво или по-лошо. Различно е, ново е, старото ми липсва, но предизвикателството на непознатото приятно гъделичка любопитната ми душа.
Междувременно от „О, ама изобщо не ти личи“ вече определено ми личи и въпреки милия въпрос в испанската клиника „В кой месец сте – първи, втори?“ – тежкият за мен отговор е „ В края на седми…“ Безсънието на последното тримесечие за втори път е факт, гърлото ме стяга при мисълта за все по-близкото ново начало и сигурно съм единственият човек, който на моменти се радва на упоритото дъждовно време, което не иска да си тръгне дори от слънчева Испания.
Това е накратко от последните ми два месеца. Блога не възнамерявам да го изоставям и продължавам да си го обичам. Прогнозата за следващите ми месеци е с преобладаваща Online активност и само битова OFFline такава, но какво точно ме очаква, а и какво ще се отрази тук, мога само да гадая.
Извинения към всички, на които не споделих, че така рязко сменям локацията и благодарности към тези, които все още се вълнуват от моите преживявания.
10X
No Comments