Лица

Стаси: в София Кан Барселона

Много се забавлявах тези дни като ми хрумна мисълта, че и аз имам нещо общо с Никол Кидман.  Освен един мъж от миналото ми, който си падаше по нея в мечтите си и по мен в реалността, другото общо нещо между нас е, че и двете сме заставали пред камерата и микрофона на Стаси Кара. А какво свързва мен със Стаси? Като се замисля, все забавни и запомнящи се моменти.

Първа среща (София) Една кофти сутрин преди доста години. Нося брекети и поради това последното нещо, което искам, е да говоря пред камера. Но, уви, работата ми го налага. Почти не спя цяла нощ от притеснение, взимам малко хомеопатия за кураж (:-)), а на сутринта леко ужасена и силно гримирана пристигам в студиото на кабелната телевизия. В този момент отнякъде изниква Стаси, водеща на сутрешния блок, спокойна, небрежна, с този буден поглед и леко закачлива усмивка, които са нейна запзазена марка и до днес. Веднага ми става по-леко, а като се разбира, че и двете сме от Испанската, притесненията ми съвсем се стопяват. И ей така, говорейки си с нея – Стаси от Испанската, се отпускам пред камерите.

Междувременно…(Кан) В следващите години сме се засичали многократно и по различни поводи, но от всичките ни срещи бляскаво се откроява тази на кино-фестивала в Кан.  От цялото приключение, което се оказа това събитие и което без съмнение ще запомним завинаги, най-забавният момент ще си остане дружното ни преобличане във вечерни рокли. Просто защото НЕ беше типичното гламурно Канско приготовление, а едно забързано преобразяване в малко, тясно помещение от фестивалния комплекс, което определено не беше предвидено за тази  цел. Много смях, дай роклята от раницата, имаш ли черен молив?, какво червило да си сложа?, а обувките къде са? и т.н…В крайна сметка  видът ни по нищо не ни издаваше и си беше съвсем като за червения килим (или поне ние така смятахме).

Последната среща (Барселона) Има нещо в тази среща, който хем я прави огледална на първата – в смисъл, че сега аз я питам, а тя отговаря, хем включва и част от емоцията в Кан – пак имаше дълга рокля (и то каква!), а щом има красива рокля има и женско суетене, и много смях. Continue Reading

Испания

Моите места в Барселона (за туристи първо и второ ниво)

Докато все още се чувствам повече турист, отколкото местен обитател, бързам да споделя досегашните си впечатления от Барселона.  Защото споменът за всяко споменато тук място ми е мил, защото ми се ще да ги събера на едно място, а и защото често ме питат.  Вярвам, че това са едва първите ми стъпки в града и ги споделям с желанието и други да почувстват Барселона по начина, по който аз успях. Най-хубавото на тези списъци обаче е това, че всеки сам дописва своя собствен гайд. А в Барселона е лесно, защото #BarcelonaInspira  – истински и постоянно. Continue Reading

Journal

С аромат на жасмин

Испанките от юг, щом минели край жасминов храст на улицата, откъсвали по едно цветче и го пускали в деколтето си. Така цял ден носели уханието на жасмин със себе си, а вечер, като събличали роклите си, вълшебният му аромат изпълвал цялата стая… Continue Reading

Деца

2 месеца OFFline

Минаха 2 месеца без почти никаква Online активност от моя страна. Затова пък беше период на доста бурна Offline такава.

От апартамент в любимата София с гледка към все още заснежените върхове на Витоша, монотонeн градски шум на автомобили и по априлски напъпилата японска вишна под прозореца ни, (не въвсем плавно) се озовахме на крайбрежието над Барселона. Новото ни ежедневие започва с гледка към Средиземно море, градският шум е заменен от птичи песни,  само прелитащите на моменти самолети напомнят, че сме близо до големия град, а ароматът идва от най-голямото лимоновото дръвче, което аз поне съм виждала – почетен обитател на кокетната ни малка градинка. Continue Reading

Деца

Френската занималня с Маринет и Жан

Дея беше само на 11 месеца, когато отидохме там за първи път, а аз още нямах представа какъв кошмар може да е търсенето на ясла или детска градина. Съвсем наивно и с пълно доверие им поднесох Дея, чак в последствие разкрих всички предимства на мястото, както и качествата на Маринет и Жан. Continue Reading

Атлас, Още от мен

В Дъблин при Еси

Който познава приятелката ми Еси, може да предположи, че двете не сме скучали в Дъблин. Снимахме, обикаляхме безброй книжарници и библиотеки, отметнахме почти всички забележителности, градини и паркове, мушнахме се на няколко културни прояви, пихме кафе, черен чай!, не пропуснахме щедрия брънч на Sophi´s, завършихме с рибно меню в рибарско градче извън града.

От целия шеметен маршрут имам сто снимки, а от незаснетото с две ръце препоръчвам Литературната обиколка на пъбовете на Дъблин, която водят или по-точно изиграват насред улиците и кръчмите екип от професионални ирландски актьори.  Ще установите, че Ирландия всъщност е родината на много повече писатели, отколкото сте подозирали 😉 Continue Reading

Кухня

Здравословен избор – мексиканската тортиля

В Барселона, по-специално в местата за здравословно хранене, царевичната мексиканска тортиля се среща много често и се предлага като алтернатива на хляба. Липсата на глутен е основното й преимущество, a фактът, че е много вкусна също не е за подценяване. Бях забравила за нея, но тук я преоткрих и съвсем категорично заявявам, че този път за дълго ще се задържа сред почитателите й. Continue Reading

Деца

365/365 или 5/9

Ето и кой кадър избрах за последен от поредицата 365. Можех спокойно да го нарека 5/9 или нещо приключва, друго започва, или…стана ясно какво имам предвид надявам се. Спирам с обясненията, за да не се оплета съвсем. Сигурно се притеснявам, всъщност сигурна съм, че се притеснявам. Но това им е хубавото на снимките – те също говорят и често казват нещата по-добре от нас самите.