Blog, Деца

2 месеца OFFline

Минаха 2 месеца без почти никаква Online активност от моя страна. Затова пък беше период на доста бурна Offline такава.

От апартамент в любимата София с гледка към все още заснежените върхове на Витоша, монотонeн градски шум на автомобили и по априлски напъпилата японска вишна под прозореца ни, (не въвсем плавно) се озовахме на крайбрежието над Барселона. Новото ни ежедневие започва с гледка към Средиземно море, градският шум е заменен от птичи песни,  само прелитащите на моменти самолети напомнят, че сме близо до големия град, а ароматът идва от най-голямото лимоновото дръвче, което аз поне съм виждала – почетен обитател на кокетната ни малка градинка. Continue Reading

Blog, Деца

Френската занималня с Маринет и Жан

Дея беше само на 11 месеца, когато отидохме там за първи път, а аз още нямах представа какъв кошмар може да е търсенето на ясла или детска градина. Съвсем наивно и с пълно доверие им поднесох Дея, чак в последствие разкрих всички предимства на мястото, както и качествата на Маринет и Жан. Continue Reading

Blog, Атлас, Още от мен

В Дъблин при Еси

Който познава приятелката ми Еси, може да предположи, че двете не сме скучали в Дъблин. Снимахме, обикаляхме безброй книжарници и библиотеки, отметнахме почти всички забележителности, градини и паркове, мушнахме се на няколко културни прояви, пихме кафе, черен чай!, не пропуснахме щедрия брънч на Sophi´s, завършихме с рибно меню в рибарско градче извън града.

От целия шеметен маршрут имам сто снимки, а от незаснетото с две ръце препоръчвам Литературната обиколка на пъбовете на Дъблин, която водят или по-точно изиграват насред улиците и кръчмите екип от професионални ирландски актьори.  Ще установите, че Ирландия всъщност е родината на много повече писатели, отколкото сте подозирали 😉 Continue Reading

Blog, Кухня

Здравословен избор – мексиканската тортиля

В Барселона, по-специално в местата за здравословно хранене, царевичната мексиканска тортиля се среща много често и се предлага като алтернатива на хляба. Липсата на глутен е основното й преимущество, a фактът, че е много вкусна също не е за подценяване. Бях забравила за нея, но тук я преоткрих и съвсем категорично заявявам, че този път за дълго ще се задържа сред почитателите й. Continue Reading

Blog, Деца

365/365 или 5/9

Ето и кой кадър избрах за последен от поредицата 365. Можех спокойно да го нарека 5/9 или нещо приключва, друго започва, или…стана ясно какво имам предвид надявам се. Спирам с обясненията, за да не се оплета съвсем. Сигурно се притеснявам, всъщност сигурна съм, че се притеснявам. Но това им е хубавото на снимките – те също говорят и често казват нещата по-добре от нас самите.

 

 

Journal

310/365 Изворът

310/365 или как забавих темпото в продължение на вълнуващите 900 страници на Айн Ранд, с препратки към творчеството на Франк Лойд Райт, мислейки колко ценно е общуването с талантливи хора – тези, които светят със своя собствена светлина, отличават се от тълпата, остават чужди на амбицията и следват уверено своя собствен път. Щастлива съм, че познавам няколко такива красиви души.

Деца

Майчинството води до емоционално прегаряне. Fire!

Във връзка с дискусията в събота, реших предварително са споделя следното: ВНИМАНИЕ! ОТ МАЙЧИНСТВОТО МОЖЕ ДА ТИ ПЛАМНЕ ГЛАВАТА.

Защо ли? – Забременяваш, раждаш, прибираш се с бебето вкъщи и о, ужас! Идея си нямаш какво да го правиш. Да го завиеш ли, да не го ли завиеш… ама как се къпеше? показаха ми в родилното, но на живо е много хлъзгаво… с какво се маже?, а маже ли се изобщо?… с какво да го изсуша? аха, с някакви хавлийки от бамбук, които били уникално меки. купуваме… ушите да му чистя ли?, с тампонче или с онези странни уреди от рекламите? отказвам да мисля по този въпрос, взимам стандартни тампони с ограничител… с мен ли да спи? не, страх ме е, ще го смачкам…ще го оставя в другата стая…ама да не се задави? я, най-добре е в легълце, залепено до моето…и т.н. и т.н., а това е само началото, едва първия ден, първия час дори. Continue Reading

Blog, Още от мен

Есенен Париж

Париж беше точно такъв, какъвто си го представях, та дори и по-хубав. А  това обикновено трудно се случва, когато подходиш с големи очаквания към някой град. Имам чувството обаче, че каквото и да очакваш от Париж, той винаги може да предложи повече.

Кое за мен беше очакваното? Continue Reading