Панама/ Коста Рика и Никарагуа – разказ на Здравко и Ангел

Те са Здравко и Ангел. Те са Pozor Company. Те стоят зад най-яките кино-фестивали в София за късометражно, азиатско, скандинавско и близкоизточно кино. Около тях сякаш всичко се случва лесно. Винаги са усмихнати, спокойни и нещата просто вървят. От опит зная обаче, че това не е късмет или вселенско благоразположение, зад лекотата в работата обикновено стои много професионализъм, натрупан опит, внимание към детайла, умение да общуваш с всеки един човек, вплетен в организацията по едно събитие и отново внимание към детайла. Това никак не е лесно и може да бъде много изтощително. Те се справят повече от чудесно, но разбирам защо след организирането на няколко супер успешни фестивала имат нужда от едно добро презареждане, за да продължат отново с усмивка след това. При профила на техните фестивали не ни учудва, че предпочитат екзотични дестинации и че опознаването на различни култури за тях е почивка. Тази година за целта избраха Централна Америка. Останаха повече от месец, а постовете им във фейсбук озариха сивото зимно ежедневие в София с цветна хроника директно от топлата част на планетата. За този блог събрахме именно техните Facebook-включвания и в няколко поредни публикации ще споделим в culturadas цветните им впечатления от Панама, Коста Рика, Никарагуа, Гватемала, Хондурас, Ел Салвадор.

Не се сдържах да им задам няколко въпроса, чиито отговори ще оставим за финал, а по-нататък може и да сготвим нещо от тамошната кухня.

И така, Здравко и Ангел за Централна Америка.

31-ви януари, Панама Сити, Панама От 1°C в Амстердам на 31°C в Панама Сити! Много сме горди, че успяхме да се придвижим от летището до центъра с градски транспорт, при това без да срещнем нито един англоговорящ. А в автобусите се влиза само с карта, която обаче не се продава на летището, но местните веднага ни чекираха с техните карти. Много добри хора, обясняват всичко на испански, ама се разбираме.

 

1 февруари, Давид Сити, Панама В Purple Hostal сме, всичко е лилаво, от чаршафите, стените и леглата до съдовете и кухнята и течния сапун. На рецепцията в лилава рамка плакат на Color Purple на Спилбърг.

2 февруари, Коста Рика  От днес вече сме в Коста Рика, но след месец пак ще се върнем към Панама за по-обстойно разглеждане. Утре предстои среща с папагали ара, тапири, ленивци, крокодили, разноцветни жаби и други обитатели на тропика.

 

 

3 февруари, Коста Рика, Национален Парк „Корковадо“ Тръгваме на еднодневна обиколка из Parque Nacional Corcovado,определен от Nаtional Geographic като мястото с най-голямо разнообразие от биологични видове на планетата. Да видим дали е истина!

5 февруари, Коста Рика Среща с разкошни пеперуди и пъстроцветни жаби в Монтеверде, Коста Рика.

7 февруари, Гранада, Никарагуа Добре дошли в страната на Даниел Ортега!

8 февруари, остров Ометепе С chiken bus*, такси и ферибот и след 3 часа по суша и вода си в рая. В chiken bus-а eдна жена си беше с кокошка, която беше пъхнала в найлонова торбичка и отдолу я беше пробила и там беше завряла главата на кокошката. А пък на ферибота вместо билети ни дадоха по един бонбон. *училищен автобус, пригоден за превоз на хора и/или стоки в Централна Америка

9 февруари, Мойогалпа, остров Ометепе Днес обядвахме местното шкембе! Едни огромни купи пълни с парчета шкембе с размер на малка пържола, тиквички, краставици, домати, зеле, ряпа, една малка царевичка и едно парче голяма такава заедно с кочана. Ядеш около половин час, докато се справиш с всичко.

 

10 февруари, Леон, Никарагуа Пропуснахме Манагуа, твърде индустриален и сив. Сега сме в Леон, още не сме го разучили, ама изглежда приятно като в Гранада. Искахме да спим в най-добрия хостал според класацията на гайда Lazy Turtle, ама няма места и затова сме при една леля в отсрещната къща – хем е по-спокойно, хем е по- автентично, а пък и доста по-евтино ни взе. Малко да ви светнем музикално за региона – Енрике Иглесиас, Шакира, Дженифър Лопес – само в баровете за туристи ги пускат, иначе навсякъде Авентура и бачата, направо е празник да чуеш нещо различно – вчера на вечеря – Coldplay, в България не са ни сред любимите, ама тук им се зарадвахме от сърце.

11 февруари, Леон, Никарагуа Чуден предиобед! Първо катедралата на Леон, от чийто покрив се разкриват невероятни гледки,самата тя е новобоядисано, заслепяващо бяла и ходиш бос по напречния покрив. След това много добре организираният Museo de Arte Fundacion Ortiz-Guardian, който се оказа чудесна находка. 11 зали с различни периоди от изкуството на Централна Америка, страхотна част за съвременно изкуство и гостуваща изложба на Пикасо. Вход само 1 долар. Най-страхотното е, че музеят не фигурира в картата на Леон, която се разпространява навсякъде. Следобед отиваме в ботаническата градина. След малко небрежно люлеене на дървената люлка в градината на лелята с чаша от плодовия коктейл на съседката, включващ някакви варени плодове, заляти със сладко и изстудени с парченца лед.

 

14 февруари, Грасиас, Лемпира
Welcome to Honduras!

Качваме се в маршрутка на 50 години за 20 човека. Натъпкани сме 50. Половината са без зъби и не са си сменяли дрехите през последните 5 дни, другата половина ядат чипс и ближат сладолед. В блъсканицата се провира мърляво хлапе, което адски прилича на Мейси Грей и раздава билети като се кара наред, ако не му дадеш точно пари. Пътят е планински и завоите са остри, затова много скоро всички сме си близки. От уредбата дъни латино на макс. Welcome to Honduras! Туристи няма. В туристическия справочник пише да не се ползва местен транспорт и да се движиш из градовете само с такси, преминахме през половината държава с маршрутки и хората просто ти се радват, защото няма пукнат турист заради тази анти-туристическа кампания, което пък от друга страна е добре, къде иначе ще обядваш за 3 долара и ще спиш в двойна стая за 10 долара. И може да са бедни, ама прическите са на ниво!

15 февруари Потегляме от Грасиас към Копан. Предстоят нови приключения с маршрутки, ще трябва да сменим 3, докато стигнем крайната цел.

(Следва продължение)