Blog, Още от мен

Есенен Париж

Париж беше точно такъв, какъвто си го представях, та дори и по-хубав. А  това обикновено трудно се случва, когато подходиш с големи очаквания към някой град. Имам чувството обаче, че каквото и да очакваш от Париж, той винаги може да предложи повече.

Кое за мен беше очакваното?

Бохемския дух на Монмартр, малките улички с много бистра в Сен Жермен, разходката с корабче по Сена, Музея Д‘Орсе (в който потънах за цял следобед и в който съвсем неочаквано, насред невинния импресионизъм, се натъкнах на изложба за Маркиз дьо САД (18+)).  Да не говорим за кроасаните, макароните, охлювите в масло, виното, изобщо  La Joie de vivre! Запазена марка си е за Франция, не може да й се отрече.

Кое беше неочаквано?

Папата! Натъкнахме се на него в катедралата Нотр Дам. Поради това не можахме нито да влезем, нито да се качим до камбанариите както бяхме предвидили. Но какво пък…не може всичко да се види наведнъж, трябва да остане нещичко и за следващото посещение.

Грaндиозното откриване на Mузея за съвременно изкуство на фондация Луи Вюитон на арх. Франк Гери. Уникална сграда, която мернахме само отдалеч, но не бих пропуснала да й отделя повече време.

След петгодишна пауза заради ремонт, музеят Пикасо в Париж отново отвори врати на 25-ти октомври 2014 г.  Това събитие вълнуваше в продължение на няколко дена не само Париж, а и целия цвят. Пикасо е роден точно на тази дата в края на октомври, поради което ми е особено симпатичен (аз съм родена на 26-ти). Така се случва, че около рождения ми ден периодично изникават някакви събития, които ме подсещат за него и никак не се оплаквам от това съвпадение. Имам специална връзка с Пикасо! 😉

На тези последните събития не можахме да присъстваме лично (слаба организация ;-)), но дотолкова градът беше завладян от тях, че ми стана едно хубаво само поради факта, че съм там, че попивам някаква част от случващото се.

И последната изненада за мен – Айфеловата кула! По-голяма е отколкото си я представях, а на върха й даже ми прилоша. Хора, това нещо е огромно и се движи!

Ooh La La, 34!!!

С тази люлееща емоция  посрещнах 34-тия си рожден ден. В нашата празнична програма по повода включихме само Айфеловата кула, след което се отдадохме на парижкото чревоугодничество.

Съвзехме се от замайването на пищен брънч в Drouant  – изискан ресторант от 1880 г., в който още с влизането ми се наложи да припомня бледите си спомени по Протокол. Те не помохнаха особено, за да минем за вещи в етикета на френската гурме култура и съм сигурна, че си останахме с етикет  „туристи“.  Това обаче не попречи да получим толкова съвършено обслужване, та чак ни стана неудобно. За храната нямам думи – фина, ненатрапчива, но със запомнящ се вкус, елегантна сама по себе си.

Този ден приключи с една от най-хубавите вечèри  в живота ми. Мястото е Les 110 Taillevent. Считам това място за откритие на десетилетието – ресторант, който разполага със собствена, особено богата изба и предлага за дегустация цели  110 вина, които можеш да поръчаш на чаша или половин чаша (което си е почти глътка).  Идеята е вината да разгърнат различни вкусове и аромати на ястията в a la carte менюто. Така Les 110 Taillevent предоставя на клиента хапка-глътка в идеална симфония. И го постига! Няма да забравя съвършената хармония вино-храна, до която онази вечер небцето ми имаше честта да се докосне. Бих се върнала в Париж само заради вечеря в този ресторант.  Без колебание!

1 2 3 4 5 6 7 8 8-1 9 10 12 11 12-1 13 14 15 16 18 19 20 21 23 24 25

Merci!

#Jesiusparisien

 

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply