При игра на асоциации Испания бива пряко свързвана с лято, слънце, плаж, веселие и т.н. Сигурно за това Институт Сервантес, сякаш напук на настъпващата есен, се заема със задачата да задържи лятото в столицата ни, като покаже един закачлив снимков проект, който онагледява по особено непретенциозен начин случилото се в испанската столица след откриването на Плажa Мадрид. Да, няма грешка, Мадрид не се намира на морското крайбрежие, но това не попречи на испанците да си докарат това, което най-много им липсваше от там, а именно – Плажа.
Всъщност Плаж Мадрид е само една малка част от мегамащабния проект Madrid Río, който вдъхна живот на една голяма отсечка около река Мансанарес. За целта испанците преместиха магистрала, озелениха много километри и опесъчиха още няколко. На мен в цялата тази трансформация любимо ми е културното сърце на проекта Матадеро – стара кланица, която след амбициозно преустройство, се превърна в една от задължителните културни спирки в града.
Тази есен Институт Сервантес представя целия този огромен проект само с едно леко намигване.
Плаж˃Мадрид на фоторепортера Роберто Вилялон пристига в София след кратък гастрол в Пловдив, където стана логична част от програмата на тазгодишното издание на Оne Arquitecture Week, чиито надслов беше При-общена река. По инициатива на Едно край река Марица това лято беше изграден временен плаж с два басейна, джакузи, спортни съоръжения, бар и сцена. С това организаторите припомниха на пловдивчани колко приятно могат да си плажуват насред града и същевременно провокираха общинската администрация да реализира дългосрочни проекти, свързани с реката.
Мансанарес, Марица…кой знае, някой ден и в София можем да видим нещо интересно около Перловска, Слатинска, Суходолска, Боянска или Новачица. Реки поне не ни липсват.
И понеже отдавна не съм призовавала към посещение на изложбите на Института, да поясня две неща:
1/не ходете на ул.Съборна, напомням, че Институт Сервантес преди няколко години се премести на ул. Света София 3.
2/EspacioCervantes е малко, но свежо и непретенциозно място. Не очаквайте да видите там документална работа от ранга на тази на Луис Рамон Марин или на фотографите, представени преди години в изложбата Споделени пътища. Подгответе се за среща с един алтернативен начин на представяне на сериозното посредством лежерното, което испанците така добре умеят.
До четвъртък!
Повече за Роберто Вилялон и проектите му – тук.
10Х
No Comments