Време е за кино!

Утре започва 22-рата седмица на испанско и ибероамериканското кино. Отново в кино Люмиер, с все по-качествено и  ново кино в програмата.

Сигурна съм, че салонът ще е пълен до пръсване, но удоволствието да гледаш филм, седнал някъде на стълбите си е запазена марка за този фестивал.

Помня го от първите му издания, когато салонът беше полупразен, филмите рядко имаха субтитри на български език, а лентите често се късаха, или по-скоро закъсваха насред филма. Само това можеше да ни изкара преждевременно от киното, защото почти всички зрители  тогава бяхме ентусиазирани гимназисти и гледахме по три филма на ден! На излизане се чудехме в България ли сме, в Испания ли, в Куба или Венецуела. Знаехме със сигурност, че на следващия ден пак ще дойдем.

Тази година Посолството на Испания, дипломатическите мисии на няколко испаноезични страни отвъд океана и Институт Сервантес  отново показват най-доброто от последните години. Пълната програма е тук.

Тъй като няколко човека ме попитаха „Кои филми препоръчвам?“ ще си позволя да ги подканя на филма Испанска афера /Ocho apellidos vascos/, Испания, 2014, реж.  Emilio Martínez-Lázaro, който  открива фестивала и от сърце го препоръчвам не само защото засяга любимата ми баска тема, но и защото предлага онзи заразен испански хумор, който така добре се разбира и приема в България. Брилянтни са Кармен Мачи и Кара Елехалде, както и новите звезди на испанското кино – Клара Лаго и Дани Ровира. Този филм разби всички рекорди по гледаемост в Испания за последните години, прибра три награди Гоя, като имаше завидните 20 номинации!

Аз лично ще се постарая да не пропусна и филма, с който се закрива фестивала Цветя/ Loreak,2014, реж.José María Goenaga (AKA José Mari Goenaga), Jon Garaño който е първият филм на баски език с номинация за Гоя в категорията Най-добър филм, такава номинация има и за Златната  Раковина /фестивала Сан Себастиан/.

Аржентинското кино също никога не е за пропускане, не че някое е.  Изобщо ако имам възможност и съм в района на НДК между 10 и 14 юни, не бих пропуснала нито един филм. Въпрос на организация е, просто отдавна не съм на седемнайсет и няма как да гледам три филма подред, хубавото е, че желание все още не ми липсва.

10Х