Въпреки че лема на писателя Бернардо Ачага е : „За да отговориш на един въпрос ти трябват поне 5 часа, ако не разполагаш с това време, по-добре не отговаряй“, само за 10-те минути свободно време, с което раполагахме, в отговор на моите пет кратки въпроса той сякаш успя да разгърне книгите си. Благодаря му от сърце за споделеното време. Общуването и срещата на живо с Бернардо Ачага ( или Joseba Irazu Garmendia) са незабравимо преживяване, сходно на четенето на книгите му.
1/ Любопитно при теб е, че си едновременно автор и преводач на твоите книгите. Когато се „самопревеждаш“ от баски на испански език не се ли изкушаваш отново да влезеш в ролята на автор и да промениш оригиналния текст?
На първо място искам да спомена, че работя заедно със съпругата ми, която е преводач. Вкъщи постоянно обсъждаме лингвистични въпроси – говорим си за думите, за това как се превежда, как не се превежда и че в крайна сметка е невъзможно да не промениш нищо. Няма преводи, има вариации. Същото е като в музиката – Summertime на Janis Joplin, или Summertime на Doc Watson, или Summertime в изпълнение на някой оркестър…това са все вариации на една и съща тема. Литературният текст е изменчив – щом го докоснеш, той се променя. Идеята е, че променяш една запетая, след това си казваш – хм, нека променя и това двуеточие, я да махна този ред, я и този тук – и ето, текстът се променя. Най-просто казано ти създаваш два текста с еднакво значение. Там някъде е разковничето, въпреки че е почти невъзможно да обясниш какво точно се случва, докато превеждаш.
Автограф. Името ми е скицирано между земята и небето на един вълшебен свят.
2/На какъв език сънуваш?
Не зная дали в сънищата се крие някаква мистерия, мисля, че не. Сънуваме на езика, на който говорят участниците в самите сънища. Ето например, снощи сънувах един приятел от гимназията, който говори на испански език и сънят ми съответно беше на испански. Друг път сънувам дъщеря ми… тя говори на баски език. Сънищата зависят от това кой сънуваш.
3/Какво те кара да се чувстваш щастлив през зимата?
През зимата…? Щастието през зимата е свързано с огъня. Майка ми разказваше една любопитна история. Когато била малка, заставала заедно с другите деца пред огъня, пред камината имам предвид, и нищо не можело да я накара, нито нея, нито останалите деца, да си легнат по леглата. Същото е със сегашните деца и телевизията – те не искат да се отлепят от телевизора, за да си легнат. Та така де, те, децата, заставали пред огъня и се чувствали безкрайно уютно с формите на пламъка и всичко останало. Това било най-великото забавление. Аз мисля, че за да е щастлива една зима би било хубаво да има огън в камината, чаша коняк, тиха музика и една книга или пък разговор в приятна компания.
4/А любимото ти ястие кое е?
Много са, но като цяло обичам непретенциозните ястия, тези от традиционната кухня, които се приготвят на основата на картофи или ориз. Не съм придирчив, не искам и да бъда.
5/Мечатаната дестинация?
Веднъж написах едно стихотворение, което започва така:
Има една родина и тя е всекидневието…
животът, които живеем всеки ден.
С други думи истинската родина е мястото, където живеем постоянно или в по-голямата част от дните ни. Моето желание е да живея що годе щастливо на мястото, на което ми е отредено да живея. Не казвам, че не трябва да има екскурзии или пътувания, но те са изключения, а аз не искам да превърна живота си в низ от изключения, не. За мен е важен всекидневният живот, не ми трябва повече от това.
* Оригиналът на този кратък разговор е на испански език. Tекст + аудио – тук.
** Подробно интервю с писателя – в kultura.bg
10X
No Comments