Лица

Книгата в три лица. I.Корицата. Капка Кънева.

Как се раждат кориците на книгите? Ето отговора на Капка Кънева, художник илюстратор. 

1/ Вече си направила кориците на две книги на Бернардо Ачага, имаш ли усещането, че го познаваш?
Всъщност да. Макар че едно такова усещане е изключително субективно и често не отговаря на истината. За мен работата на художника на книги донякъде се родее с тази на детектива – той търси в текстовете на автора думи, улики и следи, по които изгражда в себе си неговите образ и свят, за да може в крайна сметка да ги визуализира и за читателя.

2/ Как избра образите за кориците – импулсивно решение ли беше или докато четеше книгите, те се оформяха в съзнанието ти?
И по двете книги работих в сравнително кратък срок. Но докато изобразеното върху корицата на „Синът на акордеониста” се напластяваше в съзнанието ми постепенно, в процеса на четене, визията на „Обабакоак” буквално ме шамароса още с първите страници на текста. В един момент просто я „видях”. От там насетне четях, знаейки как ще изглежда книгата.

3/ Нещо любопитно, което би искала да споделиш, нещо, което ти е направило силно впечатление или ти се е случило по време на работата ти по тези корици?
Мога да споделя накратко историята, родила визията на „Обабакоак”: За да не заспиват на открито, родителите на децата от село Обаба ги плашели, че ако го направят, гущер може да пропълзи в главата им, през някое от ушите, и те да изгубят разсъдъка си. Тази вероятност до такава степен ужасявала децата, че възрастните се принудили да измислят и „антидот” – разсъдъкът можел да се върне, ако камбаните на седем околни села бъдат ударени едновременно така, че техния звън да уплаши и изгони гущера. Ето тази картина кънти в мен, когато си мисля за текстовете на Бернардо Ачага.

4/ Защо избра оранжевия цвят и за двете книги?
За мен това е цветът на Обаба. Прахта на спомените, сладката болка по една вече невъзможна, отминала реалност – едно бъдеще в миналото, обречено сякаш на това никога да не бъде изживяно докрай… Прах, напластена върху все още ясния и отчетлив кънтеж на чувствата, завинаги стоплени и озарени от слънцето на детството.

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply