Blog, Лица

Книгата в три лица. II. Преводът. Мария Пачкова.

Понякога преводачите сами избират книгите, които превеждат. Всъщност се случва доста често. Как става това? Отговорът е от Мария Пачкова, преводач, журналист, испанист.

1/Как стана така, че започна да превеждаш този автор на български език? Ти сама ли го избра или някой ти предложи?
По принцип винаги, и особено от десетина години насам, съм смятала, че е хубаво Испания да бъде представена в своето многообразие. Случи се така, че по време на следването си се сприятелих с хора от Галисия и Страната на баските, с които и досега поддържам приятелство. Така че има известен личен елемент.
Авторът не ми беше неизвестен, но конкретно „Синът на акордеониста” ми даде да прочета Луиса Фернанда Гаридо, първата директорка на Института Сервантес в София. Говорехме си за книги, които може да заинтересуват българския читател. Бях чела преди това „Един сам мъж” и „Обабакоак” , бях гледала и филма на Армендарис, но Синът веднага ме грабна. Мисля, че е от книгите, които са най-близо до сърцето ми.
2/Кое е най-трудното и кое – най-лесното при превода на Ачага?
Струва ми се, че както при всеки превод най-трудното е да „влезеш под кожата на автора”, да се настроиш на същата вълна на излъчване /нали съм работила в радио/, тогава вече става по-лесно всичко нататък.

3/ Вече си превела две негови книги. Имаш ли усещането, че го познаваш?
Да, имам това усещане и смятам, че срещата ни на живо го потвърди.

4/Сподели нещо любопитно, което ти се е случило или пък нещо, което си научила по време на превода на книгите му?
Не знам дали е любопитно, но след като прекараш месеци, а понякога и година, ежедневно потопен в света на една книга, на мен поне ми се иска да видя местата, които тя описва, или местата, от които е вдъхновена. Още повече, че по време на работата човек винаги си представя нещо, дори съвсем конкретни неща /например гардероба, под който се намира скривалището, благодарение на което дон Педро се спасява/. Помня, че беше много вълнуващо да обикалям в Барселона квартала, място на действието в „Магията на Шанхай”, от Хуан Марсе. Надявам се това да ми се случи и в Страната на баските.

Previous Post Next Post

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply