Хавиер Марискал: по-революционно e да си оптимист

В магазина за био-зеленчуци от Маресме: „Здравей, Меглена, видях че този уикенд си била на Пало Алто Маркет. Знаеш ли, че там е студиото на Хавиер Марискал?…“

На една от срещите с екипа на Миронините: „Ако направиш така, че Хавиер Марискал да представи лекцията си за деца „Цветове“ в България, ще е страхотно…“

В асансьора на хотел Омм, Барселона: „Виж, тази илюстрация тук е на Хавиер Марискал, ти не интервюира ли точно него преди седмица?…“

Не зная дали точно интервюирах, но да, това лято се срещнах и говорих с Хавиер Марискал. Както можете да си представите, за мен това беше супер вълнуващо. Чави, както го наричат всички от Студиото, вмъкна срещата ни в графика си между лекцията за деца „Цветове“, която буквално изигра на сцената на един фестивал в Каталуния, и пътуването си до Лос Анджелис, където отиде, за да илюстрира следващата книга от поредицата Travel Book на модния гигант Louis Vuitton.

За да го представя както трябва е редно да добавя също, че Хавиер Марискал (1950 г.) е сред най-прочутите испански творци по света. Многообразен и неподлежащ на класификация, на него самият му харесва да се определя като „създател на образи“, който наблюдава света и измисля нови форми, типографски знаци, винетки или персонажи. Коби, Los Garriris, Фелисия и Туипси се превръщат в икони по времето на Олимпийските игри в Барселонa’92, а след това ги срещаме и в дизайнерски столове с уши като на Мики Маус, във винтидж плакати, в комикси, под формата на интериорни кучета, които придържат вратите отворени, откриваме ги в щампи на платове или пък килими. Средиземноморието, лагуната, светлината, приятелите, баровете, улиците, радостта от живота – всички те са източник на вдъхновението на Марискал и той винаги се обръща към тях. Способен е да нахвърля стих само в три срички – Bar Cel Ona, а смелостта му препуска успоредно с големите творчески предизвикателства, които приема. Хвърля се да твори с всякакви изразни средства, от аналогови до дигитални, експериментира във всяка една дисциплина – той е график, пейзажист, карикатурист, скулптор, илюстратор, аниматор, дизайнер на мебели, интериорист, като в нито един момент не изневерява на същността си – да рисува.

Заедно с Фернандо Труеба е режисьор на „ЧИКО И РИТА“ (2010 г.), анимационен филм, ситуиран в Хавана през 40-те години. Една история за любовта между кубински пианист, станал известен в джаз средите и певица с очарователен глас. Музиката е на Бебо Валдес. Илюстрациите на филма са на Хавиер Марискал. Филмът има номинация за Оскар за „Най-добър анимационен филм за 2012 г.“, печели наградата „Гоя“ в същата категория.

Ще ми се да извикаме първите ти спомени от детството, свързани с Валенсия – аромати, цветове, музика дори.

Валенсия е много светлина…винаги.

Цветовете – цветът на пясъка, цветът на светлината, белите нюанси…синьото на морето…чисто небе, синьо небе винаги…и наситеното зелено, и оранжевото.

Ароматите – на портокалов цвят…плаж, море, скариди…

Живял си също така и в Ибиса за известен период от време. Какъв беше островът тогава?

Бяхме група приятели и заедно решихме да отидем там. Заварихме една непокътната култура, местните живееха и работеха в свой си ритъм, битът им се беше запазил във вековете и беше устоял на времето, но изведнъж туризмът започна да променя из основи живота им. Аз обаче успях за кратко да живея като през 18-ти или 17-век дори, живот на село.

След това ли дойде да живееш в Барселона или вече беше живял тук, каква точно е хронологията? И защо точно Барселона?

Отидохме в Ибиса, защото в Барселона полицията ни издирваше. Франко още беше жив, а ние „Дайте да правим комикси за ъндърграунда!“ Отделно имахме проблеми с наркотиците и други такива. В Ибиса се изгубихме из селата и не ни откриха. Като умря Франко се върнахме в Барселона. В Ибиса животът беше хубав, но аз исках да рисувам, да правя карикатури, принтове, а там това нямаше как да стане. Там преживявахме като почиствахме басейни или поправяхме къщи, всичко беше много лесно и приятно, но аз исках да рисувам, да скицирам и да живея от това.

В едно интервю твой приятел от детството казва, че още от малък те помни с молив в ръка.

Да, винаги е било така.

Сега имаш много разпознаваем стил, но когато започна да работиш възхищаваше ли се на някого, кои са авторите, които са ти повлияли?

Аз не го наричам работа, a за влиянието – не само в началото, винаги, постоянно се повлияваш, имаш хиляди отправни точки. В това число разбира се са художници като Клее, Матис, Пикасо, също така Калдер и Мирó. По-късно, в тийнейджърските години поп арт-ът беше като експлозия, това е нещо, което се появява и ти повлиява страшно силно. Също така майсторите на карикатурата – Сол Стайнберг, Фолон. Комиксите от американския ъндърграунд, като име Кръмб най-вече, но и комиксът изобщо. Да не пропусна и анимационните герои – Котаракът Феликс, Мики Маус, Попай, Тинтин. Тинтин беше фантастично откритие. Могат да са и хиляди други неща…като пакет цигари „Житан“ например, някоя реклама, филм, модата, хипи естетиката, плакатите, обложките на дисковете, музиката. Влиянието не спира. Изведнъж откриваш нещо и то те очарова и зашеметява.

А сега, какво те вдъхновява?

Пак такива неща – плакат, филм, стол, видеоклип, реклама, песен.

Като казваш песен, веднага правя асоциация с „Чико и Рита“. Ще прожектираме филма в Институт Сервантес, като паралелна програма на #culturadaspopup и една приятелка, Стаси Айви, автор на Cinema confidential, ще направи интервю с Игнасио Мартинес де Писон специално за тази прожекция. Знам че филмът е приятелско хрумване на теб и Фернандо Труеба, но ми се ще да те попитам и за работата ви с Писон, понякога работата на сценаристът остава в сянка.

Беше работа по поръчка. Писон е голям писател и вече имаше един или няколко сценария за кино. Фернандо Труеба му предложи да напише и този въз основа на нашата идеята – да направим филм за Хавана, за Куба, да пренесем на лента кубинската култура от 40-те години, времето когато всички танцуваха в кубинските ритми, да ползваме като основа и мои щрихи и рисунки, които бях събрал в няколко скицника от пътуванията ми до Хавана. Искахме да обрисуваме тази Хавана във едно филмово болеро, чрез любовната история на двама музиканти, певица и пианист. От там вече определихме – действието ще се развива през 40-те и 50-те години, ще емигрират в Маями, както много други музиканти и хиляди други хора от Куба. Така създадохме филма, Фернандо най-вече, но и аз давах идеи – щеше ми се да има преследване, една кола да избухне, щеше ми се като стигнат в Ню Йорк, там да вали сняг…такива неща, по които работихме заедно с много хора, а отговорността всичко да върви гладко, да има една литературна основа и филмът да се задвижи беше на Писон. Той от самото начало прие с охота тази работа, да напише сценария и да работи в сянка, защото този, който ръководеше всичко, беше Фернандо.

Тук ли е някъде наградата Гоя, самата статуетка имам предвид.

Нямам представа дали е тук.

Зная, че много сте се забавлявали докато сте правили филма, може би това е същинската награда?

Аз обичайно работя като график, илюстратор. Ето сега например приключихме с плаката за Фиестата на Барселона тази година, la Mercé 2018, но това е нещо, което се случва за кратко време – 15 дена, в тясно географско пространство – Барселона, и край! „Чико и Рита“ обаче е нещо, по което работихме заедно с Фернандо и с Писон, и с още много хора, поне 200 човека. Отделно след това хиляди хора от целия свят прекарват 90 минути с мен, това са тези 90 минути от живота им, които отделят, за да видят филма. Често ми казват, че са го гледали по 3-4 пъти и винаги ми е много приятно да срещна хора от Аржентина, Китай, Япония, от цял свят, които го харесват, досега не съм срещнал човек, който да не е харесал „Чико и Рита“. Е, има някои, малко са, но са ми казвали – „Сценарият е прекалено класически“. Истината е, че сценарият е усещането, сценарият е онзи feeling, състоянието на духа, възпяването на латино-красотата, на кубинската красота и най-вече тази музика, която залива всичко, нали?

Наскоро бях в Богота и срещнах 4-ма човека, които тъкмо бяха гледали „Чико и Рита“. Защото той е там, хората го свалят от интернет и го гледат, или попадат на кинопрожекция и го гледат. Това, което искам да кажа е, че като време филмът има дълъг живот, а като география обхваща целия свят. В замяна на това един плакат например се случва само за един миг и е концентриран в една малка географска зона.

Как би обяснил работата си на едно дете?

Занимавам се професионално с това, в смисъл че живея от творческия процес, а хората като мен подреждат информация визуално. Въпреки че правя и мебели, интериорен дизайн и други такива неща, аз съм илюстратор, график, и ние, хората с тази професия, графично организираме информация така, че да се разбере тя по-добре. Благодарение на графичния дизайн нашият свят става много по-лесен за разбиране. Всяка информация, предадена чрез графиката, се разбира по-лесно.

Как успяваш да установиш връзка с детския свят, съзнателен процес ли е това?

Нямам никаква представа. Когато рисувам, не мисля за тези неща, никога не си задавам този въпрос.

Ще ти кажа аз нещо тогава. Тъй като това интервю е част от проекта #culturadaspopup, нека ти разкажа защо толкова много исках и ти да се включиш. С дъщеря ми се разхождахме по Барселонета и е един момент тя забеляза огромната статуя на LA GAMBA (*Скаридата на крайбрежния булевард в Барселона). Спря се и я гледа известно време. Попитах я дали й харесва и тя каза „Да, защото ми се усмихва“. Така ясно си дадох сметка, че това, което ти правиш, децата го разбират. Едно дете на 3 години, което за секунда не се спира на едно място, да застане пред една скулптура и да се загледа, не се случва често, поне според мен. И още нещо, момичетата от Студио Марискал ми дадоха плюшената играчка „Хулиан“ за проявите в София и като извадих Хулиан вкъщи малката ми дъщеря, която в този момент беше на 20 месеца, се изплаши и отстъпи назад, защото реши, че съм довела истинско куче вкъщи.

🙂

В момента сме в Пало Алто, уникално е това място, все го определям като първият coworking в Барселона. Какво ще се случи в крайна сметка, работите тук заедно вече 20 години, ще можете ли да го запазите за вас и занапред?

Не се знае, сега ще има конкурс и нова концесия, ще видим точно какви са идеите на Общината. Ще се опитаме да продължим, да предложим добър проект и бъдеще за това място, но за момента не знаем какво точно ще се случи.

И природата, впечатляваща е тази зеленина наоколо. Вие сте посадили и опазили всичко, нали?

Да, като дойдохме, тук имаше само едно дърво.

Има много радост и оптимизъм в твоите илюстрации, във всичко, което правиш. За финал ми се ще да те попитам ти считаш ли се за оптимист?

Мисля, че ние хората трябва да сме оптимисти, в смисъл, че сме живи същества, дарени сме с живот и животът за мен е прекрасен. Ако малко се поинтересуваш от историята на човечеството, ще видиш, че постоянно се подобряваме, всеки ден ставаме етично по-добри и се организираме по-добре, въпреки че има и много ужасни неща по света, аз винаги оставам оптимист. Освен това смятам, че е много по-революционно да си оптимист, отколкото песимист. Добре, ще кажеш, че съм късметлия, родил съм се човек, с бял цвят на кожата, в европейска среда, но аз пътувам много по света и винаги срещам хора, които са оптимисти и които се наслаждават на живота, защото това е, което трябва да правим. На всяко живо същество, на растението, на мравката, на всички нас в ДНК-то ни е заложено да живеем живота по възможно най-интензивния възможен начин и това е, което аз смятам, че трябва да правим – да живеем.