„Ангел Кънчев“ е една от любимите ми софийски улици, на която имах щастието да живея по времето, когато все още пушех (ужас!) и пиех вино почти ежедневно, без това да ми съсипва съня, деня и здравето.
Тази улица винаги ще ми носи спомени за безкрайната върволица от гости и за мързеливите неделни следобеди, в които тъкмо си се събудил, купуваш си мазна баница от пекарната на ъгъла, изяждаш я без притеснение, че ще ти се лепне на бедрата, след което сядаш на перваза на прозореца, запалваш цигара и слушаш шансони, защото, ех, че хубаво!, акордеонистът отново свири на площада.
No Comments