Много оферти за йога ритрийт-и и други подобни виждам напоследък и така ми се ще да се включа в някой, но все се оказва твърде сложно, организационно най-вече. За това реших да се адаптирам към предложенията в града, да поразсъждавам върху понятието „градски дзен“ и да се опитам да намеря вътрешен баланс без да се налага да се усамотявам в природата, не че не искам, но не винаги когато искам, мога. За целта отворих в уплътнената с активности програма на майка дупки за по 2-3 часа във всеки от дните. Ето как ги запълних с елементарни на пръв поглед занимания, но много приятни и зареждащи:
Началото поставих с йога занимание. Попаднах на много интересен инструктур – роден и отрасъл в Токио, с индийски произход, живял няколко години в Колумбия. Насред часа даже се чу испанска реч – това пък съвсем ме изненада и затвърди, че съм уцелила идеалния за мен йога клас.
На следващия ден – джогинг. В Ловния парк, по любим маршрут. Всеки път като тичам там оценявам колко е хубаво, че имаме не просто парк, а истинска гора насред града.
Ден трети и дълга неделна разходка с Дея. По улиците и градинките на доста от кварталите в София има къпини, малини, овощни дръвчета. Късахме ябълки от самото дърво, снимахме се, забавлявяхме се. А и да откриваш наново света през погледа на детето си е сред най-хубавите неща на майчинството.
За да се доближа до ритрийт-ите, допълних преживяването и с храната. За целта направих лек детокс. Сокове, чайове, зеленини всякакви. Разработих си чудна рецепта за смути – краставица, круша, кейл и няколко фурми. Тук имаше няколко повторения.
С една сауна и/или масаж щеше да е съвършено, но и така добре ми се получи.
Изобщо експериментът потвърди това, което си знаех – градът ни е прекрасен и е пълен с дзен елементи.
10Х
No Comments