Николас: разговор на йерба мате

С Николас се запознах преди около година. Работихме заедно съвсем, съвсем за кратко. Точно колкото ми беше необходимо да разбера, че той всъщност не е от Испания, а от Аржентина, че има специално отношение към четенето и писането, както и че чаят мате много му липсва в София. Поканих го в този блог още преди той да съществува, а Николас ми гласува пълно доверие и се отзова без дори да знае къде точно ще попадне. Успяхме да осъществим „разговора на yerba mate“ след сто отлагания и издирване на възможно най-автентичните кратунки и сламки. В крайна сметка успяхме малко преди той да замине да живее в Брюксел. Мисля си обаче, че пак ще го видя тук, защото за цялото това време усетих, че на Нико в София много му хареса.

Ти си от Аржентина, но от кой град си точно? Разкажи ми повече за детството ти, къде израсна, на какви игри играеше като малък?

Аз съм от Буенос Айрес, по-точно от Лос Кардалес – част от предградията на столицата. Това е един много зелен и много спокоен район. От 13-годишен живея в Испания. Завръщането ми в Буенос Айрес беше като завръщане на място, което хем познавам, хем изпитвам огромна нужда да изследвам в дълбочина. Буенос Айрес е град със собствен пулс, град, който никога не спира и който продължава да е жив, въпреки всичките си икономически и политически сътресения. Спомням си детството ми като щастлив период с много пътувания и различни случки. Много от тях неизбежно са концентрирани в училище, тъй като там прекарвах по-голямата част от времето си през седмицата.

Твоето детство

ухае на….трева, мокра, суха, прясно окосена.
има вкус на…гозбите на баба ми
на цвят е… зелено, зеленото на Буенос Айрес

Би ли сподели за някое силно преживяне от младежките си години.

Като и при предишния въпрос, смятам, че едно от нещата, които ми се отразиха най-силно в много отношения е това, че емигрирах. Да напусна Аржентина и семейството ни да започне наново живота си в Испания. Макар да съм имал както щастливи, така и други не чак толкова щастливи моменти, най-силно ми повлия това, че осъзнах колко голям късметлия си да имаш паспорт и да можеш си купиш самолетен билет например; да можеш да напуснеш страната си. Много са факторите, които могат да повлияят на човек в добра или лоша посока, но си късметлия, ако можеш сам да определяш бъдещето си. За съжаление има хора, които нямат този шанс и това е нещо, което виждаме в пресата ежедневно.

Какво най-много ти липсва от твоята страна?

Както вече споменах, от 13-годишен не живея в Буенос Айрес и всеки път като съм в града си мисля колко хубаво щеше да е, ако можех да го опозная в различни етапи на живота си. Случва се и просто да вървя по онези огромни булеварди и да си представям какъв би бил живота ми там. Без съмнение най-много ми липсват моменти от семейното ни ежедневие, обедите при баба например, най-вече нейният мармалад от кумкуат – плод, който произхожда от Китай, прилича на портокал, но е по-дребен и е с много специфичен вкус.

Кое те гара да се чувстваш горд, че си аржентинец?

Мисля, че това е страна, която в определени моменти е имала много, в други не е имала нищо, но винаги е съумявала да съхрани таланта в много области – изкуство, музика, литература, театър, архитектура, кино, спорт, научни изследвания. Много хора казват, че това е въпрос на отношение и вероятно са прави.

Сподели ми някоя легенда или предание от твоя край.

Легенда или истинска история, за която винаги се сещам е за една от най-красивите сгради на Буенос Айрес – сградата Кавана / Kavanagh. Построена е през трийсетте години на миналия век и е една от най-високите в цяла Латинска Америка.

Всичко започва с връзката между Корина Кáвана и един от синовете на семейство Анчорена. Кавана били заможно семейство, обаче не принадлежали към „елита“ на Аржентина, Анчорена пък били част от „креолския“ елит – потомците на испанците с други думи. Та семейство Анчорена не били съгласни с тази връзка.

Те живели в дворец в квартал Ретиро. Дворецът им се издигал пред църквата Santísimo Sacramento, която била построена по тяхна молба, за да послужи като семейна гробница. Един важен детайл – Дворецът на Анчорена и Църквата били разделени от един широк парцел, поради което семейството се радвало на чудесна панорама от двореца си.

Корина я заболяло от факта, че не позволили връзката й и решила да отмъсти като построи сграда на въпросния парцел. Казват, че единственото, за което помолила архитектите е новата сграда да закрива църквата на Анчорена. Построили я само за 10 месеца, докато Анчорена били на пътуване в Европа.

В действителност, след издигането на сградата, единственият начин в момента да видиш църквата е като застанеш на улица, която се казва „Корина Кавана“. Това било отмъщението на Кавана, казват.

За хората, или поне за мен, Аржентина е синоним на литературата, театъра и тангото, разбира се. Съгласен ли си с това клише? Ти с кое изкуство се припознаваш?

Напълно съм съгласен. Това е нещото, което ни определя и което успяваме да съхраним. Имаме много творци, които постигат много, а разполагат с малко, и не е никак трудно да видиш чудесната им работа, докато опознаваш Буенос Айрес.

Ти с кое изкуство се припознаваш?

Припознавам себе си най-вече в творчеството на нашите писатели, прекрасните и толкова различни Биой Касерес, Ернесто Сабато, Хулио Кортасар, Борхес, Алехандра Пазарник, и много други.

5 имена, които според теб са отправна точка за опознаването на културата на Аржентина.

Астор Пиацола. Композитор и бандонеонист. Неговата „съвременна музика на Буенос Айрес“ е мой спътник през всичките тези години, по-специално албумите му „El Tanto“ (някои от текстовете в албума са на Хорхе Луис Борхес) и известният на всички „Буенос Айрес. Гравитация нула“

Борхес. Един писател от световна величина. Стиховете му от „Fervor de Buenos Aires“ са свързани с хората, с улиците на града и всичко това, което ги характеризира.

Мерседес Соса. Активист и представител на аржентинския фолклор и на популярната музика на Латинска Америка. Преследвана е от аржентинската диктатура заради политическите си идеи, поради което е живяла в изгнание в Европа.

Хулио Кортасар. Аржентински писател, въпреки че родом е от Белгия. Романите му са вълшебни.

Карлос Гардел. Безспорен „посланик“ на тангото, което винаги е било и ще бъде музиката на Аржентина.

Ако някой има на разположение само няколко часа в Буенос Айрес, какво би го посъветвал да направи, за да почувства истинския дух на града?

Буенос Айрес е огромен град. Ако трябва да препоръчам едно единствено нещо, което да се направи в рамките на няколко часа, то е разходката в един от най-хубавите и бохемски квартали на града – Сан Телмо. Той е сред най-старите и заможни квартали на Буенос Айрес, там са се заселвали първите емигранти и по-късно утвърдените интелектуалци. Мисля, че разходката по улиците на Сан Телмо, опознаването на архитектурата и артистичните студия там, са един от най-добрите начини да се придобие реална представа за аржентинската култура.

Любимо ястие/продукт?

Основен продукт в аржентинската кухня е месото. Аржентина освен това предлага много богато кулинарно разнообразие, тъй като страната е голяма като територия и съчетава различни географски особености. Ако трябва да избера едно нещо, сред многото, бих се спрял на емпанадас с месо – можеш да ги срещнеш в много вариации, в зависимост от района на Аржентина, в който се намираш.

Какво те доведе в България?

Пристигнах в България през август 2014, за да направя практика в един център за проучвания в София. Първоначално мислех да остана само 2 месеца, но по различни причини се задържах близо година.

Защо реши да останеш все пак?

Както казах, дойдох в България за една практика в престижен изследователски център, след това се отвори възможност да направя подобна практика и в Посолството на Испания в София. Исках да изживея и почувствам всички сезони в града.

Как си представяш живота си след 5 години?

Това че живях в България и пътувах из Югоизточна Европа тази година ми помогна да опозная този чуден регион. Истината е, че не зная какво ще правя след 5 години, но не би ме учудило, ако отново се озова някъде тук. 10 X