Мъртво море през октомври (iPhone дневник)

Ако имаше как, бих обиколила целия свят поне веднъж, а местата, които най-много ми харесат, бих посетила отново. Точно този принцип миналата седмица ни отведе на миниваканция на Мъртво Море.

В края на декември миналата година бяхме в Израел като туристи – с екскурзоводи, карти, пътеводители, фотоапарат. Изключително интересно и обогатяващо беше, за това и бяхме сигурни, че някой ден ще се върнем из тези земи. Повторението започнахме миналата седмица с почивка на Мъртво море. От 5 градуса в София се озовахме на 35 в Ейн Бокек! Само това е достатъчно, за да му стане хубаво на човек, но все пак – какво толкова ми харесва там?

На първо място самото море. Уникално е! Наистина не потъваш, но не просто не потъваш – то буквално те изхвърля на повърхността. Трябваха ми поне 20 минути, за да усвоя техниките за безопасно придвижване във водата, излежаване и едно специфично приплискване, което местните практикуват с финес.

Във въздуха имало бром, което, казват, действа много успокояващо. Не съм проверила доколко това е вярно, но факт е – спокойствието там завладява безотказно.

Пустинята наоколо. Неземна красота! А и придава допълнителна мистика на цялата история около това море, наричано още Дяволско, Асфалтово, Солено или Дъното на света.

Плажуването е организирано с много любов и уважение към водата, свойствата й и въздействието й. Как точно?

Има подсигурени чешми с питейна вода – при тази сол и тези градуси това е много важно, а и така няма нужда да мъкнеш бутилки;

Има и тоалетни – налягането във водата оказва нещо като натиск на органите в коремната кухина, съответно и бъбреците;

Има спасителен пункт – въпреки че не можеш да потънеш, ако ти влезе вода в очите може да се наложи някой да помогне да излезеш, особено ако си сам;

Има пясък, насипан в първите метри във водата – естественото дъно е от твърда и режеща солна кора, която лесно може да нарани стъпалата, а в този случай, казват, разбираш истинския смисъл на израза „сол в раната“;

Много душове – препоръчителни след солената вода;

Шезлонги, чадъри и столчета – за да ти е по-хубаво предполагам 🙂

И това е всичко – барове, капанчета и ресторанти на плажа няма. Който е гладен, жаден или му се слуша музика е добре дошъл да го прави няколко метра по-надолу – в хотелите. На плажа е тихо, хората придремват, четат книги или си говорят. Осъзнах, че никога не съм била на плаж, на който се чува само прелистване на страници, бърборене и смях. Последният е от еуфорията на хората при първото им влизане в морето.

Всичко това страшно много ми харесва. Поне в момента. Преди десетина години след два часа престой със сигурност щях да отпраша с пълна газ към Тел Авив, но сега ми идва съвсем на място.

Към това удоволствие добавихме и посещение и на крепостта Масада – нещо, за което при предищното идване не ни остана време.

За финал си подарихме вечеря в един от най-стилните рибни ресторанти в Тел Авив – Manta Rey, препоръчан от Conde Nast Traveller, NY Times или както беше в нашия случай – от един при
ятел. Благодарим ти, Дрор!