Като се разхождаш по дългата крайбрежна улица на залива Конча в Сан Себастиан се натъкваш на три станни фигури, елегантно разхвърляни по скалите край морето в единия й край. Името им е El peine del viento XV (Гребенът на вятъра XV) и са дело на скулптура Едуардо Чилида. Всяка една тежи близо 10 тона, а трите се озовават там през 1977 г. след много инженерни премеждия, нелеко укрепване на скалите и строене на допълнителна бетонна алея. Оттогава тези три абстрактни фигури стават един от символите на баския град. Казват, че са посветени на Пабло Пикасо, Салвадор Алиенде и Пабло Неруда, а според друга интерпретация изобразяват миналото, настоящето и бъдещето.
Самият скулптур обаче избягва да се ангажира с тълкуването им: „Да го оставим отворено, това е една открита творба. Всеки, който я види, може да я разтълкува по свой собствен начин. В самата нея има няколко достатъчно ясни указания, за да може един чувствителен човек да се поинтересува от редица неща. Както казах, в самото произведението има няколко ключа, за които можеш да се хванеш и да си го разтълкуваш. Творбата е предразполагаща към задаването на въпроси, въпроси за непознатото, за хоризонта, за бъдещето.“
Това че скулптурите са разположени между двете стихии – Вятъра и Водата, подсказва една от основните посоки в творчество на автора им. Чрез работата си той често изразява своите възгледи за пространство, време и материя, а също и за границите, размиването им, сблъсъка, който пораждат и т.н.
Не е случайност, че Едуардо Чилида попадна в задължителните имена, които Хавиер Валдивиелсо – един от гостите на блога, посочи като отправна точка в опознаването на културата на баските. Чилида е един от най-значимите за Испания и Страната на баските скулптури, които се радват на международно признание. Най-големите музеи за съвременно изкуство в света колекционират произведенията му – МоМа и The Met в Ню Йорк, Tate Gallery в Лондон, Kunsthalle Basel, Neue Nationalgalerie в Берлин. Най-богатата колекция е на Музея Рейна София в Мадрид, авторът пък създава дизайна на логото на музея.
„Гребенът на вятъра” без съмнение си остава най-познатото негово произведение. Малко известният факт вслучая е, че то обхваща една голяма поредица от общо 23 скулптури, включително и много хартиени скици на автора, които са разхвърляни из различни градове и музеи по света.
Първата от серията, El peine del viento I, е създадена през 1952 г. и в момента може да се види в съвременния музей по съвременно изкуство Рейна София в Мадрид (зала 406). Ето какво казва за произведението Кармен Фернандес Апарисио, един от кураторите на музея: „El peine del viento I е за „опозицията между въздуха и желязото“ като пример за „вселенска опозиция“, съгласно думите на поета Октавио Пас, който отъждествява езика на Чилида със света на противоположностите, описан от древногръцките философи Предсократици.“
А самият Чилида с по-прости думи обяснава всичко това „Границата е истинският главен герой в пространството, така както настоящето, и то граница само по себе си, е истинският главен герой във времето. […] Пространствата, с които аз работя, са или виртуални, или недостъпни.“
Това е Чилида – поглеждаш към една странна фигура край морето и се замисляш за пространството, свободата, ограниченията…или пък границите.
…
Много хубава виртуална разходка из творчеството на Едуардо Чилида има на интернет страницата на музея Рейна София. Колекцията може да се разгледа ТУК.
Източници:
https://es.wikipedia.org/wiki/Peine_del_Viento
Photo credits:
1/ Source: Creative Commons, author: Juanedc , Zaragoza, España
No Comments