С бразилеца Тадеу Бианкони бързо намерихме общ език – мелодична смесица от испански и португалски. Свърза ни и начинът, по който виждаме Латинска Америка. За мен ценното в неговата изложба е, че видях неговата „Карта на погледа“, поглед на човек, който е от там, на човек, който живее, вижда, чувства и усеща като хората, които снима.
(Из разговора ми с него.)
Пътуванията
Тези снимки съм правил по време на различни мои пътувания, някои свързани с почивка, други с работа. В Гвателамала например бях по работа, но снимките, за които бях изпратен там, трябваше да бъдат цветни. Тези, които виждаш тук, съм правил в свободното си време. В Гвателамала беше много хубаво, ще ми се да се върна там някой ден. Изобщо много бих искал да подновя пътуванията си из Латинска Америка.
Преподаването
Водя курсове по фотография, уъркшопи, но по мой си начин, извън академичния свят, извън учебните зали в университета. Харесва ми да преподавам фотография на младите хора по спонтанен, свободен начин. Не обичам да пълня главите им с много информация. За мен е важно да се научат да наблюдават, „да виждат“ важното в обикновените неща, в сцените от ежедневието. Да тръгнат от видимото, за да стигнат до невидимото.
Фотографиите, които виждаш тук, са нещо като дневник на нещата, които аз видях. Това са кадри, които по някакъв начин ме накараха да взема апарата и да ги снимам…Някои неща са по-абстрактни, черно-бялата фотография си е абстрактна…оставя място на въображението.
Хората
Обожавам сцените от ежедневието, действията на хората, на непознатите. Някои ме забелязват като ги снимам, други – не. Като цяло в Латинска Америка хората са много спокойни, изобщо не ги притеснява да ги снимаш, приятни са, приемат те спокойно. В Гватемала ме питаха от къде съм – От Бразилия?! Но какво правиш тук чак от Бразилия.:-)
Местата
Не, няма снимки от Ажентина. Има от Перу, Боливия, Бразилия, Гватемала, Никарагуа и Мексико. Коя е от Мексико ли? Човекът, който крачи в калта. Снимката е от едно малко селце, беше валял силен и продължителен дъжд и по улиците беше много кално…
Религията
В Бразилия, а и в цяла Латинска Америка вярата е много силна, религията е своеобразна смес от католицизъм и местни вярвания.
Сенки и чувства
Проектът Сенки и чувства вече показах в Германия, Австрия, Норвегия, а сега и тук. Имам приятел, който живее във Варна, предложи ми да покажем проекта и тук и си казах – защо не.
Някои от снимките показвам за първи път. Тази от Куско например, с монахините, които четат вестник. Да, би могло да се каже, че четенето на вестник е нов елемент в проекта ми. 🙂
Сега много хора за залепени за телефоните си. Новите технологии заливат Латинска Америка. В Уругвай например ми направи впечатление колко много са хората с телефони в ръка по улиците.
Децата
Харесва ми спонтанността, музиката, цветовете, начинът по който хората и децата живеят.
Да ти кажа честно, в големите градове в Бразилия децата вече не изграят на улицата…
©Tadeu Bianconi
Не, не, това не са дупки от куршуми. Сигурен съм, да. Търсех различен начин, по който да представя футболa и видях тази „картина“ на една стена, стената е стара, мазилката е излюпена, но това не са дупки от куршуми. Снимката е от едно спокойно рибарско селище.
Морето
Аз съм от Витория, това е остров, има много рибари, лодки, ето тази снимка на децата в лодката е от там. Колко видове риба имаме ли? Много! Всичките видове риба на света. Хаха. Храната е страхотна…Имам една любима рецепта МОКЕКА – риба, много подправки, домати, всичко се готви в глинен съд…невероятно вкусно е!
Тъгата
Не всичко е цвят и веселие. Всички знаят за проблемите в Латинска Америка – бедност, трафик, наркотици.. Аз се опитах да не засягам само тъгата, исках да заднема хората в тяхното ежедневие. Обикновените хора…Анонимните. Най-тъжната снимка може би е на момичето с чадъра, от Гватемала е…Но на мен повече ми харесват веселието и радостта на Латинска Америка.
Фотоапаратът
Всички снимки, с изключение на една, са аналогови. Доста от тях съм направил през 90-те години. Обожавам аналоговата фотография, моментът в който промиваш лентата… като кутия с изненади е.
Този разговор в оригинал е на испански език.
Превод на български език – от мен.
No Comments