Марта: една майка от Испания в България

Мamá española en Bulgaria е един блог, които следя с удоволствие. Зад него стои едно момиче от Испания, което живее в България, майка е на две деца и споделя впечатленията си от нашата страна, като често ги сравнява с действителността в Барселона. Въпреки че пише на испански език, блогът й набира все повече популярност и в България, което за нея се оказва странно и неочаквано. Причината вероятно е в забавната възможност, която тя ни дава, да се погледнем отстрани, да се смеем с глас на неща от ежедневието ни, с които токова сме свикнали, че не се замисляме колко странни могат да се окажат за някой отвън. Освен това Марта често пише и за нещата, които страшно много харесва в България, и които я карат да остане тук. Та, коя всъщност е Марта?

1/ Здравей, Марта. За теб зная, че си от Барселона. Моля те да ми разкажеш малко повече за живота си там, с какво се знимаваше?

Преподавах английски език на испанци и испански на чужденци, но тъкмо приключвах със следването си, когато заминах, а вече бях бременна с първото ми дете, така че реално не успях да се посветя на преподавателска дейност преди да дойда в България.

2/ На кои места в града ти харесваше да оставаш насаме?

Любимата ми част от града е центърът – пл. Каталуния, Рамблас най-вече, също и уличките в квартал Готико. Мога да се разхождам там с часове!

3/ Кое в Барселона не е за изпускане?

Освен това, което вече споменах, пазарът Бокерия, Саграда Фамилия, Къщата Батло, MNAC, Паркът Гюел, Cosmo Caixa, La Pedrera…

4/ Кое е нещото, което тук най-много ти липсва от Барселона, а и от Испания като цяло?

Липсва ми средиземноморският климат, толкова мек и приятен! Тук в България през пролетта, лятото и есента ми е добре, но през зимата ми е страшно студено!

5/ Как се озова в България?

Лесно, запознах се с един българин! Трябваше да изберем между двете страни и България натежа . Истината е, че на хората около мен не им се вярваше, че ще го направя, защото никой не знаеше нищо за тази държава, нито за българите; гледаха ме с недоверие, сякаш им казвах, че отивам в Кения да отглеждам лъвове.

6/ В твоя блог разказваш много истории и споделяш за неща, които те изненадват в страната ни, следя с голям интерес тези твои публикации, но все пак, би ли се опитала да обобщиш – кои са най-странните за теб неща в България и българите?

В началото бях изненадана от навика на българите да кимат с глава и да казват „да“ и „не“ наобратно на останалия свят, признавам, че и сега, седем години по-късно, продължавам да кимам като испанка и това понякога предизвиква недоразумения.

За мен също е странно киселото мляко да се яде солено – аз винаги съм го яла като сладък десерт. Или пък да се носят специални домашни чехли вътре в домовете, въпреки че този навик е от тези, които все повече ми харесват и сега, в Испания, не съм способна да вляза в дома на родителите ми с външните ми обувки.

Сред по-старите традиции има две, които ми се струват по-странни – да се закачат некролози по улиците и да се плюе (или най-малкото да се прави жеста), като се пожелава късмет. При всички случаи вече свикнах с некролозите, а ако някоя възрастна жена направи жеста с плюенето, вече не ми се струва толкова странно.

7/ Най-малко ти харесва…

Студът от октомври до март. Щом дойде зимата, София става по-тъмна и сякаш слънцето изчезва, защото няма нито светлина, нито топлина. Да, има някаква бледа светлина, която осветява малко, но по-скоро заслепява, а небето сякаш винаги е сиво. За мен, която съм свикнала със зимите в Барселона, малко влажни, но меки и слънчеви, зимите в България са ми доста тежки. Предполагам, че ще се приспособя с времето.

8/ В България най-много ти харесва….

Харесва ми колко добре българите посрещат чужденците, както и търпението, което проявяват като кажа нещо грешно или ако се изразя по неправилен начин. Поправят ме, помагат ми с това, което не разбирам и отговарят на въпросите ми за местната култура без проблеми. Обикновено ценят много като видят, че някой чужденец полага усилия да научи български език.

От друга страна, много ми харесва българската кухня, баницата най-вече – обожавам я! Мога да ям баница сутрин, обед и вечер. Даже ми липсва като пътувам до Испания.

9/ Кои са българските празници, които отбелязвате в твоя дом?

Коледа, Великден, Баба Марта, Нова Година…Общо взето тези, които празнува семейството на съпруга ми. Дъщеря ми научава много за българските традиции в училище – прави сурвачки, мартеници и каквото друго се прави за съответния празник, а аз се възползвам и се уча на всичко, което тя ми показва.

10/ В блога си казваш, че българите сме много отворени към децата и разказваш за една случка по време на полет до Барселона, в самолета попадаш на испанец – мърморко, чиято реакция спрямо детето ти е била точно обратното на това, което си свикнала да виждаш по улиците в София. Знаеш ли, че аз имам абсолютно същата история, само че наобратно – мърморкото в полета ми до Испания беше българин, а впоследствие останах очарована от милото отношение на каталунците към мен и детето ми. Как си го обясняваш?

Не може да се генерализира, ясно е че има и българи мърморковци, но през тези години впечатлението, с което оставам, е че в България децата много се ценят и са добре дошли. Като ходя по улиците с моите деца почти винаги се намира някой, който да им каже нещо приятно, хората ни отварят вратите, правят ни път. В Барселона често се случва децата да дразнят само поради факта, че са деца.

11/ Аз самата много обичам София, чувствам се супер добре в този град, всеки ден откривам нови и интересни неща тук, но откакто имам дете си признавам, че се замислям какво би било да живеем навън. Това се засилва всеки път, щом се сблъскам със здравеопазването, образователната система или пък инфраструктурата. А щом се кача в някое такси, направо ми иде да емигрирам. 🙂 Ти как се справяш с тази реалност?

Познавам много българи, които планират да заминат на Запад при първа възможност и ме натъжава мисълта, че България се обезлюдява все повече и повече, че губи младите си хора. Тези, които напускат страната, ще създадат семейства навън, а тези, които остават, обикновено имат малко деца, защото не могат да си позволят да имат повече. Така България се състарява, а това е тъжно. Не зная как една страна може да се оправи без младите си хора.

Испания е обичайна дестинация за българите, които емигрират, но там нещата също не са добре, младежите също емигрират. Аз самата съм от семейство, в което трима от братята ми живеят в чужбина.

12/ Ти би ли се върнала в Испания?

Не мисля. Дойдохме в България, защото родителите на мъжа ми си нямат никого и, ако ние заминем, те ще останат сами, защото нямат други деца. Моите родители пък имат цели пет, които да им правят компания и да им помагат, ако се наложи.

13/ Как виждаш живота си след 5 години?

Да зная български по-добре от сега, евентуално да говоря с по-малко акцент, да съм по-интегрирана в България и да имам малко повече бели коси от сега. Останалото се надявам да не е много по-различно от сега, защото съм доволна от живота си такъв, какъвто е в момента.