Симона: свободен избор „Барселона“

Как ли щеше да изглежда моята Барселона без Симона? Симона, която преди година отваря Google maps и решава – отивам да живея там. Симона, която винаги е готова да опита нещо ново – The Green Spot, който съм изнамерила в Инстаграм и се наложи като любимото ни място за обяд; концерт на Фермин Мугуруса във фестивала Грек, който избрахме на случаен принцип, но се оказа страшен купон или пък изложбата на визуалния поет Жоан Броса, който е в MACBA до края на февруари и трябва да отидем, ама много скоро, защото е уникален!

Споделям един наш следобед в Барселона и малко повече за Симона от самата нея.

Повечето хора си намират нова работа и затова се местят в друга държава, а ти взе работата си и се премести. Малко повече за теб, с какво се занимаваш? Да, и за щастие мога да взимам работата си навсякъде. Занимавам се с… доста неща, но всички те се обединяват под един общ знаменател – събития. Преди 10 години с бизнес партньора ми Ованес Ованесян основахме webandevents.com, а няколко години по-късно и софтуерната компания за продажба на билети и управление на събития weemss.

Всички от екипа и на двете ви компании работите от различни точки по света – София, Барселона, Тулум, Меделин, Велико Търново – звучи идеално, но кое все пак е трудното в този случай? Нека добавим Франция и Тайланд. 🙂 Да, работим откъдето си пожелаем. Предимствата на дистанционния екип са безкрайно много. Всички се чувстваме много свободни и вярваме, че това ни прави по-щастливи. Сами разпределяме времето си и живеем според собствения си ритъм. Имаме по-добър баланс между работа и свободно време, те като се замисля често се сливат в едно.

Трудностите са само две. На първо място е социалният фактор. Работа без офис, в собствения ти дом, може да бъде много самотно занимание. С този проблем обаче всички сме се справили, някои работят от коуъркинг пространста, други от любими кафенета, трети излизат през деня на фитнес или на кафе с приятели, за да се разсеят. Случва се служителите да ни пишат, че са отишли да работят няколко дни от село, при баба. Така че решения има. Когато се засечем в България, винаги се събираме, за да работим заедно. Отделно няколко пъти в годината отиваме и на някое яко място. Другата седмица например ще работим от Сицилия, организирахме си там фирмен coworking.

Вторият проблем е наемането на нови кадри. Когато пуснем обява, получаваме стотици кандидатури – на теория кой не иска да си работи от вкъщи, но хората не са наясно, че този тип работа може да бъде много трудна. Трябва пълна самодисциплина! Често назначаваме хора, които след 2 седмици казват „Сори, това не е за мен“. Затова напоследък се спираме на хора, които вече имат опит от работата от вкъщи.

Самодисциплината, това според мен е голямото предизвикателство на този вид работа, особено ако вече си минал през корпоративния офис свят. Има ли определен тип хора, които се справят по-лесно според теб. Не е така лесно да се прецени, имали сме интровертни хора, които ликуват при възможността да не социализират, но е имало и такива, които се борят с интровертността си и този тип работа ги потиска допълнително. Зависи от човека наистина. Няма правила.

Кажи ми за теб самата. Интересна ми е твоята формула на разпределяне на месеца между пътувания, работа и почивки. С 2 думи – почивки няма. Формулата е следната – живея в морско градче до Барселона (*Castelldefels), но поне веднъж месечно пътувам до София. Наскоро се завърнах от Тайланд. Там бях с приятели, които се наслаждаваха на отпуската си по 24 часа, а аз бях над лаптопа поне по 4-5 часа на ден. Но за мен този начин на живот е страхотен и не бих го заменила за нищо на света. Да, работя винаги когато пътувам, но пътувам винаги когато си поискам. В крайна сметка когато си собственик на две компании и имаш служители, за които си отговорен, нямаш истински отпуск и не можеш да се откъснеш от работата. Тя е част от теб.

А когато си вкъщи, навън животът кипи, а ти стоиш затворена и работиш. Не е ли твърде голямо изкушението, кое те мотивира да не излезеш на плажа? Аз съм типичният пример за човек, които живее на плажа (буквално е под балкона ми), но ходя на плаж само когато някой ме посети и ме принуди. Нямам проблем с мотивацията. Бих казала, че ми липсва мотивация да спра да работя. Това е по-лошият вариант. Често ми коства много да спра, за да си почина, да се раходя с кучето на плажа или да отида на фитнес.

Телефон, компютър или таблет? Телефон и лаптоп – моите 2 десни ръце.

App, без който не можеш? Само един ли? 🙂 Ако е така, избирам Google maps. Отвеждал ме е къде ли не… Бих добавила и google fligts, също и booking.com, предпочитам го пред airbnb.com.

Хайде сега за Барселона. След Германия и България, ето те тук. Защо избра този град?Барселона обединява всичко, което е важно за мен – море, климат, храна, хора, култура, инфраструктура. И Рим беше в списъка ми, но отпадна заради последната точка.

Кое ти липсва най-много от България? Когато живеех в Германия, се връщах много рядко в България – един, два пъти годишно. Тогава ми липсваха страшно много неща –основно плод на фантазията и носталгията ми. Сега, когато през няколко седмици съм в България, си взимам дозата българско. Разбира се, иска ми се да прекарвам повече време с близките. Е, добре де, признавам си – баницата ми липсва страшно много. 🙂

Една година по-късно – кое ти хареса и кое те разочарова тук? Всичко ми харесва… Трудно е да посоча някой недостатък. Всъщност сега ми изкочиха 2 неща, които доста ме дразнят – състоянието (и цената!) на апартаментите. Това беше доста голям шамар за мен. И второто е каталонският език – не предполагах, че всичко е на каталонски. Винаги съм си мислила, че испанският е също толкова разпространен, но съм бъркала.

Да, ти си много смела, защото дойде без да говориш испански…Записа се на курс по езика тук, напредваш ли? Аз съм най-вече смела, защото не говоря каталонски :D. В момента уча испански (не че това променя особено нещо). Като изключим честото ми бягане от час (от малка съм си така), уроците вървят по-испанскому – poco а poco. 🙂 Но едно вече знам – испанският е страхотен език! Иначе езиковата бариера усетих много силно като си търсих жилище. Тогава ми беше най-трудно, но хората тук са чудесни и се опитват по всякакъв начин да се разберат с теб.

Приятелите ти в момента кои са, от къде са? Типично по нашенски съм се обградила с българи. Някак стана от само себе си. Освен твоя милост :-), имам още няколко приятели, българи, които също са се чудили къде да живеят и Барселона е спечелила по всички точки. Разбира се, имам и приятели от други места по света, но то не е същото.

Трудно ли ти беше да си създадеш среда. И да и не. Аз живея в градче пълно с експати, които се събират постоянно. Искам ли, има къде да отида и какво да правя. Също така е факт, че много пътувам и постоянно имам гости, а и теб си те имам :-), което не ме е довело до отчаяна липса социален живот. Но да, Барселона определено е място, където лесно се правят приятелства.

Местните. Прекрасни са! Но да не забравяме обаче, че масово не говорят английски и аз не разбирам 99% от това, което ми кават! Сигурно и затова така си пасваме!

Скритите изненади на местенето в друга държава – по принцип и тук конкретно? По принцип – хората. Те винаги могат да те изненадат положително и отрицателно. Но тук пак казвам, хората са чудесни – топли и отворени.

Кое ти дава уют? Морето, слънцето, топлината, пълните до късно заведения и шумните барове…

Една скоба – изкуството, любовта към красивото изобщо, натежа ли това в избора на място, на което да живееш? Изкуството за мен е изключително важно. То е основната храна за душата ми. Точно поради тази причина бях много тъжна, когато Рим загуби състезанието. За мен това е градът, в който ми остана сърцето и душата. Но Барселона е скрито съкровище. Тя е като мистериозната, тъмнокоса жена в ъгъла на бара, която забелязваш едва след като русокосата с голямо деколте те е отрязала.

А какво стана с уроците по рисуване, на които ходеше преди време? Това ми е много болна тема. Бизнесът взима своите жертви и рисуването е една от тях. За да рисувам ми трябва душевен мир, а с такъв не разполагам. Съзнанието ми е заето с бизнеса и в малкото време, което ми остава за други занимания, отивам на спорт или на разходка с Майк (понеже е световно известна личност, не виждам смисъл да уточнавам, че Майк всъщност е куче).

С какво би се занимавала един ден, когато имаш повече свободно време? Личното ми мнение е, че съм креативна личност. С това се занимавам и професионално – с корпоративната идентичност и визията на двете фирми. Но корпоративният дизайн често не ме задоволява. Иска ми се отдам на креативни дейности в чист вид като рисуване на пейзажи или ръчната изработка на …нещо.

Ще останеш ли? Определено тук и сега, това е мястото! Но не искам да си давам никакви обещания. Старая се да живея живот без ограничения, ето защо съм оставила това решение на Симона от бъдещето.