Blog, Кухня

В кухнята на Мириам

След интересния разговор с Мириам се преместихме в нейната кухня. Така тя постави началото на едно уникално за мен пътуване из вкусовете и ароматите на Мексико. Оказа се, че съм й се обадила за тази среща в точния момент – Мириам тъкмо се е върнала от Мексико и кухнята й е заредена с всички необходими провизии за приготвянето на един автентичен обяд. Тя направи за мен точно такива царевични питки, каквито са приготвяли за нея баба й и майка й.

Царевичните питки на Мексико

Мексиканската тортиля, за разлика от испанската, представлява царевична питка и служи за основа на любимите на всички в Мексико тако, бурито, кесадиля, енчилада, чимичанга – разликата идва от това дали са с пълнеж, каква е салсата, дали се подлагат на повторна термична обработка и т.н., а като добавим, че варират и в зависимост от района, в който се приготвят, изброяването им става невъзможно. Срещала съм също тотопос, флаутас, енфрихоладас и др. Все пак най-добре познати извън Мексико са:

Тако – с пълнеж от месо, боб и зеленчуци,
бурито – приготвя се с по-голяма тортиля,
кесадиля – пълнеж между две тортили и/или сирене,
чимичанга – сгъната е като пакет и запържена,
енчилада – най-лютата в групата.

Мексиканска тортиля на Мириам

Продукти:
Царевично брашно – приблизително 400 гр. Стига за около 12 питки.
Вода – 200 гр. Пропорцията обикновено е приблизително половината на използваното брашно.

Приготвяне (по нейните думи):
За приготвянето няма точна рецепта и мерки, всичко е много просто и се прави на око. Доверяваш се на усещането си за тестото. Целта е да се получи хомогенна смес, която да е влажна и приятна на пипане. Трябва да не е лепкава, но и да не се къса на трохи. Това би ознаавало, че е суха. Ето стъпките.

1/ Брашното* и водата се смесват в голяма конусовидна купа, водата се добавя малко по малко с едната ръка, а междувременно с другата се замесва тестото. След като е готово, се оставя да почине за около 5 минути.

2/Оформят се малки топчици и се поставят в máquina tortilladora** (уред за тортили), какъвто разбира се всяко мексиканско семейство има. Нашият е много красив, с древни ацтекски символи.

3/ От двете страни се слагат найлонови пликчета – целта е тестото да не залепва. Дебелината на готовата питка е около 3 мм.

4/ Тортилите се запичат на специален тиган с незалепваща повърхност. Първо от едната страна – щом се появят мехурчета е време да се обърнат. Когато цялата тортиля се подуе като балон, означава, че е готова.

Мириам не използва никаква мазнина, но това не попречи тортилите да ухаят фантастично!

С вече приготвените питки, Мириам беше избрала да направи за мен такос.

За пълнеж тя използва предварително сготвено свинско месо – накъсано на конци и подправено, както и бобена паста. Притопли ги и добави прясно авокадо и лют сос на вкус.

Детайли:

*Мириам използва harina nixtamalizada – специална технология за приготвяне на царевично брашно, при което царевицата се обработва със сода и вода преди да се смели.

*Уредът за тортили и тиганът Мириам е донесла от Мексико. Същотака и свинското, бобената паста и лютата салса…

*Обикновено в мексиканските кухни домакините имат по една фигурка на петел, но Мириам го е заменила с птиче. То й прави компания, когато е сама в кухнята.

*Кафето, което тя пие е мексиканско, щастлива е, че го е намерила на българския пазар. Опитах една бърза глътка. Беше чудесно, но си признавам, че за кафето ми липсва фина чувствителност.