Пристигнахме малко преди полунощ. Тежката желязна порта на улицата, задействана автоматично, се отвори пред нас и така ни подкани да минем по дълга чакълена алея. Високите кипариси, посадени вместо ограда, скриха от нас градината в тъмнината, но вече бяхме разбрали, че сме попаднали на уникално място. Като слязохме от колата, усетихме силен аромат на портокалов...
