Марта: Изкуството има суперсили

Можеш да видиш Марта в Галерия Плом (Барселона), но можеш да я видиш и в пресата, в блоговете в Испания или начело на детския щанд на Международния панаир за съвременно изкуство в Барселона – swab.es. Организира ателиета за деца през уикендите, извънкласни дейности за ученици през седмицата. Работи с млади и утвърдени художници, разработва оригинални серии с плакати, тениски и чанти на базата на истински произведения на изкуството, а сега продуцира и първата книга за деца на Галерия Плом, с която съм сигурна, че ще ни накара да погледнем на цялата историята на изкуството като на детска игра. Защото всичко, което прави Марта е не просто красиво, то е и много земно, непретенциозно и достъпно. Тя смята, че изкуството има суперсили и аз й вярвам, даже смятам, че тя самата черпи от тези сили, иначе не виждам как успява да върши всичко с такава енергия вече пета година.

Какъв беше животът ти преди Плом?
Преди да отворя Галерията управлявах Дизайнерска агенция, която работеше с художници и илюстратори. Изпълнявахме предимно поръчки за рекламни агенции, издателски къщи и различни медии.
В един момент започнах да работя само с един от художниците, опознах света на галериите и така разбрах какво означава да работиш отблизо с творец. Истината е, че ми се стори много по-интересно от рекламата.

Какво се промени за теб като стана майка? Изобщо какво става с всички нас като се появят децата в живота ни?
Реших за една година да се посветя изцяло на детето си и въпреки че едно бебе ти създава доста работа, имах и предостатъчно часове, в които да се замисля „и после, какво…?“ Тогава се роди идеята за Галерията.
Като се появят децата в живота ни се замисляме колко е важно да им покажем нещата, които ние самите харесваме, и да ги научим да ценят нещата, към които ние изпитваме силна страст. В моя случай това е изкуството.

Вече пета година си собственик на PLOM gallery. Беше ли смело решение да отвориш галерия с изкуство за деца в Барселона? Кое е лесното и кое трудното в тази работа.
Да, в края на октомври ще станат пет години откакто открихме галерията и се впуснахме в това приключение. Има хора, които ми казват, че съм много смела…добре де, може и да има някаква смелост в това, което правя, но аз не го осъзнавам напълно. Ако повярваш в една идея и ти се удаде възможност да я осъществиш, просто трябва да го направиш! Пътят е труден, така е. Не е лесно да откриеш хора, които истински ценят културата, но съм безкрайно благодарна на тези, които дойдоха, купиха, участваха, говориха за тази идея; благодаря и на пресата, на блоговете, другите детски брандове…на тези толкова много, наистина много хора, които проявиха интерес. За мен това е особено вълнуващо и затова трябва да продължа да работя в тази посока, да разширя общността, която вижда, че изкуството и креативността са от съществено значение за образованието на децата. Ако искаме хората на изкуството да продължават да творят…ние трябва да ги подкрепяме. Те ни дават много. Хората на изкуството са пример за мен.

Как и кога можем да говорим за изкуство на децата?
Аз мисля, че ние родителите трябва да правим малки стъпки в тази посока. Ясно е, че детето трябва да е поне на 3-4 години, за да можем да установим диалог с него на база книги за изкуството, или докато сме в някой музей или галерия. Можем да им задаваме лесни въпроси за техниката, цветовете или да ги попитаме „какво се случва в тази картина“. Ключът е всичко да е под формата на игра. Те така научават.

Кои са суперсилите на изкуството?
Изкуството ни кара да се замисляме, да откриваме, да общуваме…това ни прави по-толерантни.
Изкуството ни кара да се смеем, а също и да плачем….това ни прави по-чувствителни.
Изкуството развива въображението ни, може да ни накара и да творим, а това ни прави свободни.

Защо е хубаво да подаряваме изкуство на децата?
Защото им правим подарък за цял живот, без срок на годност; хубаво е заради това, което им подаряваме, но и заради стимулa и любопитството, които предизвикваме у тях чрез този подарък. Също така с една картина, с едно авторско произведение на изкуството, придаваме характер на пространството, а като пораснем си даваме сметка, че това произведение е било част от живота ни и ни напомня за човека, който ни го е подарил.